Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отец Гелеменов разкри: Сашко сигурно е в Англия
  • Новини

Отец Гелеменов разкри: Сашко сигурно е в Англия

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
sasashashkashasohaso.jpg

Преди две години четох молитви за здраве, срещу враждебни сили, за успехи във всяко начинание в дома на изчезналото момче Сашко в Перник.

Тогава беше безводният период в града. Това разкри пред „България Днес“ отец Георги Гелеменов. Свещеникът, който се е сдобил с прозвището екзорсист №1 у нас, добави, че е отишъл при семейството по молба на бащата на Сашко – Александър Цветанов.

„Той ме намери в интернет, аз съм известен с молитвите си“, поясни отецът.

„Направих два последователни водосвета у тях. Детенцето дойде от училище, доведе го баба му, беше с една раничка… Майката отсъстваше“, разказа още свещеникът, който е убеден, че Сашко се намира на сигурно място.

Не изпускай тези оферти:

„Моето обосновано и логично предположение е, че момченцето е живо и е или в Англия, където е майка му, или е в България и ще бъде изведено в Англия.

Майката на Сашко се е опитвала и досега да го вземе при себе си. Когато отидох при тях, родителите на Сашко вече бяха разведени. Разбрах от медиите, че са имали противоречия, но бащата на детенцето не ми разказа нищо за бившата си съпруга. Тя обаче като майка иска да си го гледа“, смята отец Гелеменов.

„Направи ми впечатление, че домът им е много подреден. Живеят скромно, в двустаен апартамент. Бащата е нотариус. Има съвсем лека форма на церебрална парализа, но това не му пречи нито в професията, нито в бита. Никой в Перник не ми каза лоша дума за него. Така че едва ли има врагове. Той е свестен, добросъвестен човек, гледа си работата и не би съгрешил“, описва впечатленията си от Александър Цветанов екзорсистът.

„Забелязах също, че детенцето е много добър художник. Дойде си развеселено, остави раницата, изми си ръчичките и му принесоха да обядва. То не мълчеше, говореше доста и възбудено. Разказваше на баща си за училището. Изглеждаше леко отнесено, но си поговорихме. Беше с бистра мисъл“, допълни Гелеменов.

Според него е изключено да се говори за смърт или за други трагични неща в случая с малкия Сашко.

„Детенцето категорично е живо!“, сигурен е духовникът.

Отец Георги Гелеменов е имал много срещи и с бащата на изчезналия Съвестин.

„Той се свърза с мен веднага след като се върнах от Ирак, за да ме пита дали синът му не е при някой дервиш. Не можах да му отговоря, там не научих нищо за това детенце. Но Съвестин също е жив и здрав“, категоричен е свещеникът.

„Не може да се говори за смърт, докато няма труп. Моят покоен вече братовчед Александър Гелеменов, който беше шеф на Катедрата по криминалистика в школата на МВР в Симеоново, обичаше да повтаря, че „следи винаги остават“.

При момченцето, което издирват, няма никакви следи от отвличане с насилие, от смърт и от всякакви нещастни обстоятелства. За мен определено момченцето е при близки хора“, каза още екзорсист №1 у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт
Next: Вижте Сашко по телевизията!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.