Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отец Иван: Дано доживея до края на месеца
  • Новини

Отец Иван: Дано доживея до края на месеца

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
zdsaidiasndasdaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сърцето ми се е уголемило и е пълно с вода, не мога да ходя заради ужасни болки

„Дано доживея до края на месеца! На 31 март трябва да навърша 78 години, но не се чувствам никак добре и не знам дали ще имам сили дотогава. Колкото път на Земята Господ ми е отредил, толкова ще бъде.“

Това заяви в емоционална изповед пред „България Днес“ благодетелят и спасител на хиляди изстрадали хора отец Иван. Духовникът призна, че има сериозни здравословни проблеми и вероятно за пръв път губи част от силата на духа си. Трудно говори, не може да се движи заради ужасни болки в крака, а наскоро чува нови тревожни новини за физическото си състояние.

 

 

Дядо Иван вярва, че само Бог решава колко да живеем

 

„Направиха ми рентген и се оказа, че сърцето ми много се е уголемило. Пълно е с вода и е достигнало размерите на говеждо сърце. Много притеснителни новини са това. Заради проблемите с крака не мога да ходя и предимно лежа. Не мога да се справям без подкрепа. Обяснявам си, че проблемите ми идват от диабета, който имам, но може и от нещо друго да са“, сподели пред вестника дядо Иван.

Отчето разказа, че се е преместил да живее в Лом, тъй като там му е по-удобно, ако се наложи да бъде приет в болница. Освен това намира нужното спокойствие, което трудно ще получи, ако стои в приютите си в Якимово или Коняво.

„Двата инсулта, които получих един след друг около Нова година, много ме събориха. Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря и това допълнително ме объркваше. Знам, че няма да бъда никога повече същият човек“, едва успява да промълви отец Иван, чийто говор с времето става все по-труден.

 

През годините често беше в болница

 

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

 

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата. Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно.

След това на няколко пъти влизаше в болница и му откриха диабет. Отчето припадна по време на летен лагер и се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си, които са в много трудно положение поради липса на средства.

 

Проблеми със сърцето тревожат отчето

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам. Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

 

През 2019 г. добрият отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце. Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа си и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

 

 

Приютите продължават да помагат въпреки проблемите на дядо Иван

 

Дядо Иван неведнъж е казвал, че в рода му има дълголетници и се надява да продължи традицията.
„Обещал съм си да стигна до 100 години, но да видим какво ще се случи“, заяви преди време добрият свещеник. Но тогава говореше с усмивка, докато сега тя е изчезнала от лицето му и все повече мрачни мисли обхващат съзнанието му.
„Да сме добри хора, да сме здрави…

 

Да правим добро за другите, да не искам много и да не сме алчни. Това са важните неща, които да останат след нас. А колко ще живеем, е Божа работа и не можем да се месим в тези неща“, заключава мъдро духовникът, който от десетилетия връща надеждата на изгубени души.

 

Как да помогнем на приютите

Ако искате да помогнете на приютите на отец Иван, които въпреки влошеното му здравословно състояние продължават да функционират и да приемат хора в нужда, можете да дарите средства по следните сметки:

Дом за сираци „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“, с. Нови хан, п.к. 2110
БУЛСТАТ: 175743823
Банкова сметка в лева: UNI CREDIT BULBANK, клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600
BIC: UNCRBGSF
Сметка в евро:
IBAN: BG13UNCR70001522104630 BIC: UNCRBGSF

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъгата е неописуема! Погребаха най-тежката българка на рождения й ден, не успя да сбъдне мечтата си
Next: Първи думи на Мария след новината за побоя от Мирослав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.