Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ОТИВА ЛИ СИ ЛЯТОТО? Седмицата започва с гръмотевични бури и осезаемо захлаждане
  • Новини

ОТИВА ЛИ СИ ЛЯТОТО? Седмицата започва с гръмотевични бури и осезаемо захлаждане

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
gsdfhgdfhhrerh.png

В следващите 48 часа на Балканите ще усетим първия полъх на приближаващата есен. Студен атмосферен фронт ще е причина за гръмотевични процеси и осезаемо захлаждане, а покрай циклон в Средиземноморието предстои период с напоителни дъждове.

Валежите по фронта вече започнаха с гръмотевици през нощта в Западна и Северна България. Ще продължат с прекъсвания през целия ден. По-интензивните гръмотевични процеси следобед ще са в Дунавската равнина и източната половина на България.

А по-напоителните валежи – до 30-40 литра на квадратен метър за 24 часа, се очакват в централните области на Дунавската равнина и Предбалкана, както и в сърцето на Горнотракийската низина.

Ще се усеща прохладен северен вятър, а дневните температури ще са от 20 до 25 градуса, малко по-високи в Югоизтока – до 27-28.

Междувременно над Южна Гърция ще се оформи циклон, покрай който във вторник валежите у нас ще са на повече места в Южна и Източна България.

Количествата дъжд ще са особено големи в някои райони на Родопите, над Пловдив и Асеновград, по Централното и Южното Черноморие и в Странджа с потенциал за локални наводнения. Ще се усили вятърът от североизток с мощни пориви по планините и в Южна България.

Дневните температури ще се повишат с 2-3 градуса в Дунавската равнина, където валежите ще спрат.

В сряда времето ще се успокои и в дните до края на седмицата ще е преобладаващо слънчево с повишаващи се температури, които постепенно ще догонят летните нива – 25-30 градуса.

Времето ще остане преобладаващо слънчево почти до средата на месеца. Около 15-17 септември предстои отново по-динамичен период.

С преминаването на студен фронт има изгледи за гръмотевични бури и валежи с потенциал за градушка и по-ниски температури.

В следващите 2 седмици най-сериозното смущение по Черноморието ще е настоящото. В понеделник и вторник валежите в някои точки по крайбрежието ще са значителни, с гръмотевични бури.

Известна вероятност за по-кратки и незначителни превалявания има и на 8 септември. До 10 септември вятърът ще е сравнително по-силен от североизток.

За периода дневните температури ще са в интервала 23-27 градуса.

Седмица напред морето ще е неспокойно с по-мощно вълнение на 5-ти и след това около 8-9 септември, когато височината на вълните по някои открити брегове ще е до 3-4 метра. В по-тихите периоди се увеличава опасността от мъртви течения и новообразували се дънни ями.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов кошмар: Земетресение разлюля Турция
Next: Политик с опит за извънредно включване в ефира на Нова, Лора Крумова със скандална реакция

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.