Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си авторът на образа на Сънчо
  • Новини

Отиде си авторът на образа на Сънчо

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
ssdasudasndasndas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Отиде си нашият колега Георги Чаушов – човекът, който не познаваше компромиса, художникът, който не понасяше посредствеността, карикатуристът, чиито рисунки будеха заспалите дори в най-заспалите времена“, това съобщиха от редакцията на в. „Стършел“.

 

Известен е с карикатурите си за сатиричния вестник, както и списание „Жената днес“ и списание „Карикатура“. Карикатурите му често са обозначени с „Без думи“. Типичния си фолклорно-ориентиран стил на рисуване Чаушов демонстрира и като илюстратор на множество книги: с народни приказки, български пословици и др.

 

Георги Чаушов е автор на образа на Сънчо със сините крилца на звездички, черна коса и малка жълта свирчица. Той участва като автор-художник в екип със Зденка Дойчева, която е режисьор на тези шапки на „Лека нощ, деца!“

 

Сънчо със сините крилца на звездички е най-общоизвестният образ, излязал под ръката на Георги Чаушов. Той е любим герой на много поколения българи.

 

Още скръбни вести:

 

На 78-годишна възраст, след мъчително боледуване, почина Свободка Стефанова, един от основателите на СДС – Русе и на „Зелената партия“. Трагичната вест съобщи дъщеря ѝ Людмила Миндова. Свободка Стефанова беше народен представител от СДС в 36-ото и 37-ото Народно събрание.

„Потомка на стара русенска фамилия, сред предците ѝ има свещеници, лекари, адвокати, инженери, съдии, учители. Нейният прадядо Марин Попвасилев Късогледов е бил мирови съдия на Русчук и народен представител в Учредителното Народно събрание на Княжество България. Приятели и съмишленици със Захарий Стоянов, те заедно са учителствали в русенската околия“, допълват близките ѝ.

„Винаги непримирима към опитите за прикриване на престъпленията на комунистическия режим и неговата реабилитация, тя докрай не спираше да свидетелства за истината и да защитава човешките и граждански права“, добави дъщерята на Свободка Стефанова.

Опелото ще е на 10 март в софийския храм „Света Троица“, а погребението в русенския гробищен парк „Чародейка“ на 12 март от 14:00 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скриха женски бой снощи в Ергенът, екипът разтървавал побеснелите участнички
Next: Старо куче не спира да плаче, когато стопанката му войник най-сетне се връща у дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.