Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си бащата на безмитните магазини, милиардерът, който живееше под наем и даряваше на бедните
  • Новини

Отиде си бащата на безмитните магазини, милиардерът, който живееше под наем и даряваше на бедните

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
shfghfgdjderter.png

Светът загуби най-щедрия милиардер в света. Той искаше да раздаде всичките си пари за благотворителност приживе.

Чък Фийни, бизнесменът милиардер, който мечтаеше да даде цялото си състояние на нуждаещи се, почина на 92-годишна възраст в апартамента си под наем в Сан Франциско.

Смъртта му беше обявена в понеделник от Atlantic Philanthropies, фондацията, която той стартира през 1982 г. Фондацията беше закрита през 2020 г., когато всичките й средства бяха дарени.

Фийни беше възпитаник на университета „Корнел“. Той натрупа богатството си, когато се включи в основаването на Duty Free Shoppers, верига магазини на летищата по света, заедно със своя приятел от колежа, Робърт Милър.

Милиардерът продаде компанията на LVMH през 1996 г. Когато се пенсионира, Фийни възприе начина на живот „Да даваш, докато живееш“, посвещавайк се на дела, които имат принос към каузи, в които вярваше.

„Много по-забавно е да даваш, докато си жив, отколкото да даваш, когато си мъртъв“, каза той в биографията „Милиардерът, който не беше“.

За малко под 30 години съществуване Atlantic Philanthropies дари 8 милиарда долара за различни каузи по света.

В Ирландия, откъдето произхождат предците на Фийни, той дари на университети и болници, във Виетнам похарчи пари за инфраструктура, даде на правозащитни групи в Израел и Йордания, като същевременно плати за изследвания на болести, включително рак, на всеки континент.

Според профила му в сайта на фондацията, Фийни е обитавал малък апартамент под наем в Сан Франциско през последните години от живота с. Не е притежавал кола или каквото и да е имущество. Forbes описва апартамента му като подобен на стая в общежитието на колежа.

По време на филантропската си кариера той се стреми да остане анонимен и по този начин на получателите се плащало предимно в касови чекове. Неговата фондация е регистрирана на Бермудските острови и следователно не е трябвало да разкрива сумите за дарения според данъчните изисквания на САЩ.

През 1984 г. той прехвърля своите 35 процента дялове в Duty Free Shoppers на Atlantic Philanthropies. През 1997 г. продава позицията си в LVMH.

Бившият милиардер се жени два пъти в живота си, първо за французойката Даниел Морали-Данинос, от която има пет деца, а по-късно и за дългогодишната си асистентка Хелга Флаиз.

Освен съпругата и децата си, той има 16 внуци.

Фийни е роден в бедно ирландско-американско семейство от работническата класа в северната част на Ню Джърси по време на Голямата депресия. Родителите му едва са изплащали ипотечния си кредит от 32 долара на месец.

След като прекарва известно време във военновъздушните сили, разположени в Япония, Фийни става първият член на семейството, който отива в колеж,.Приет е в “Корнел“, където учи хотелиерски мениджмънт.

След дипломирането си той се премества в Барселона, където му хрумва идеята да продава стоки, особено алкохол, цигари и парфюми, на американците, които се връщат у дома. И това е началото. Така до 60-те години на 20 век, когато започва да трупа състояние.

Големите пари идват от Duty Free Shoppers, Фийни интелигентно инвестира в Силиконовата долина и в един момент притежава домове в Ню Йорк, Лондон, Париж, Аспен, Хаваите и по Френската Ривиера. В определен момент той е 24-ият най-богат човек в Америка, според Forbes.

Почит към Фийни изказват на уебсайта на „Корнел“ , като го наричат „третия основател“ университета, благодарение на множеството финансови вноски, които е направил през годините. Те са на обща стойност 1 милиард долара.

От 2011 г. милиардерът е член на Giving Pledge на Бил и Мелинда Гейтс, група от милиардери, които обещават да раздадат по-голямата част от богатството си преди смъртта си.

„Не мога да си помисля за по-възнаграждаващо и подходящо използване на богатството от това да даваш, докато си жив – лично да се посветиш на значими усилия за подобряване на човешкото състояние“, казва Фийни тогава.

Говорейки пред Forbes през 2012 г., Бил Гейтс нарече Фийни „забележителен модел за подражание“ и „най-добрият пример за даване, докато живееш“.

Друг милиардер филантроп, Уорън Бъфет, нарича Фийни свой „герой“ и добавя: „той трябва да бъде герой на всички“, припомня „Телеграф“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов попари с прогноза, предупреди за голяма опасност
Next: Цялата истина за Албена Ситнилска от Игри на волята, скрития телефон и продуцентите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.