Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си един от най-великите треньори по борба на България
  • Новини

Отиде си един от най-великите треньори по борба на България

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
vsdfvdfbfgbgfnhgnhg.png

Кадър Булфото

Врачанската школа по борба загуби големия си треньор Илия Здравков. Вдъхновител на много млади спортисти, той бе и майстор на спорта.

Заслужил треньор и международен съдия по борба на световната федерация (FILA). Бил е състезател в Ботев и ЦСКА, носител е на над 40 медала, завоювани на 4 континента, предаде Факти.

Заради огромния си принос към спорта е провъзгласен за почетен гражданин на Враца.

През 2022 година навършва 75 години и по този повод е отличен на церемонията на спортистите ветерани и юбиляри, проведена в края на ноември в града.

Поклонението е днес, 25 април, от 12:30 часа в храм „Св. Николай“ във Враца.

Поклон пред паметта му!

 

Още една скръбна вест от днес:

 

Напусна ни Виолета Василчина – изкуствовед, специалист в областта на приложните изкуства, съобщиха от Съюза на българските художници.

Кончината й е огромна загуба в професионалната сфера, коментираха от организацията.

Виолета Василчина е родена през 1945 година в Севлиево. Завършва техникума по керамика в София и започва работа в завода за порцелан и стъкло „Китка“ в Нови пазар. През 1972 г. завършва с отличие Художествената академия, специалност „Керамика“, при проф. Венко Колев; от 1973 г. е аспирант в катедра „Изукствознание“ на академията.

В периода 1967-1979 г. участва в редица научноизследователски експедиции. Нейните изследователски интереси я нареждат в състава на научноизследователската експедиция на БАН за Ситовския надпис. В резултат на системни издирвания Василчина открива още през 1969 г. праисторическите скални рисунки в каньона на р. Чернялка, Плевенско.

Работила е в Института за изкуствознание при Българска академия на науките, автор е на многобройни публикации в научни и популярни издания, участник в международни симпозиуми.

Василчина е член на СБХ, секция „Критика“.

Поклон пред паметта й!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване какво животно изпълзя сред зеленчуците в роден хипермаркет
Next: По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.