Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си легендарен футболист
  • Новини

Отиде си легендарен футболист

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sdfvdsfbfgbgfnghfhjmjh.png

От 2015 година е диагностициран с тежка деменция

Бившият защитник на Тотнъм Джо Киниър почина на 77-годишна възраст, обяви семейството му. За 10 години като състезател на „шпорите“ печели Купата на Лигата два пъти, Купата на Англия и турнира за Купата на УЕФА, преди да се премести в Брайтън. Пътят му на терена приключва на 30-годишна възраст след тежка контузия на коляното, предаде БТА.

След края на кариерата си на футболист той става треньор, а най-известен е период му в „лудата банда“ от Уимбълдън (1992 – 1999 г.). Последният отбор, който води, е Нюкасъл Юнайтед през 2009 година.

От 2015 година е диагностициран с тежка деменция. Като футболист е бил национал на Република Ирландия, където записва 26 мача.Киниър има кратки периоди в Непал и Индия като наставник, където отива, за да популяризира футбола. Освен Уимбълдън и Нюкасъл е бил начело на Лутън Таун и Нотингам Форест

 

Още една скръбна вест:

 

Изпращаме още един от талантите в Казанлък, чиито живот бе свързан с музиката. Почина пианистката Марияна Георгиева Иванова, съобщават от Народно читалище „Искра“. Тя бе и дългогодишен корепетитор на Вокална студия „Искрица“.

Като търпелива, всеотдайна и даряваща с много обич децата, прекрасен колега, човек и приятел, я описва екипът на Читалището.

Казанлъчани могат да си вземат последно сбогом с Марияна Иванова на 09.04.2024г. (вторник). Поклонението ще се състои в Ритуалната зала на гробищния парк на Казанлък в 11.30ч.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идват обрат и голяма изненада с времето от тази дата в България
Next: Служебният социален министър зарадва пенсионерите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.