Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет
  • Новини

Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
asdvdofbvodsfkbfkbgf.png

Почина дългогодишният преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дпн Надежда Витанова.

Тъжната вест съобщиха от Алма матер.

„На 8 март 2024 г. ни напусна обичаният колега и приятел проф. дпн Надежда Витанова. Тя е родена на 20 април 1943 г. в София. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – Факултет по педагогика. Доктор на педагогическите науки. В бакалавърска степен преподава дисциплините:

„Диагностика на аномалното поведение“,

„Психология и диагностика на развитието“,

„Психотерапевтични подходи в клиничната социална работа“,

„Психология на Аз-образа“ и в магистърска степен:

„Възрастова и педагогическа психология“,

„Изследване на поведението в норма и абнорма“,

„Консултиране в клиничната социална работа“,

„Група и групова психотерапия“,

„Преодоляване на стреса и постстресови състояния“.

Регистриран психотерапевт и психолог. Юнгиански психотерапевт, музикотерапевт, психодрама групов терапевт. Областите на научните ѝ интереси са диагностика на възпитаността и развитието, клинична психология, клинична социална работа, психотерапевтични подходи в клиничната социална работа, група и групова психотерапия“, пишат от университета.

Най-старото висше учебно заведение пише още:

Член е на Българското общество по аналитична психология “К. Г. Юнг”, на Дружеството на психолозите в България и на „Работна група за развитие на студентите и участие на български психотерапевти в Обучителната програма към БОАП”. Обучител и супервизор на Юнгиански психотерапевти.

Квалифициран член на Българска асоциация по музикотерапия. Съръководител на Обучителна програма “Музикотерапевтични подходи в психотерапията”. Обучител и супервизор към Обучителната програма на Българска асоциация по музикотерапия.

Член на Дружество на психолозите в България, на Българско дружество по психодрама и групова терапия и на Съюза на учените в България /Секция Педагогика и Психология/

Един от създателите на научното направление „Клинична социална работа“. Проф. Витанова има огромен принос за развитието на клиничната социална работа, за създаването на магистърската програма „Клинична социална работа“.

Тя е и обичан преподавател, научен ръководител на редица успешно защитили студенти и докторанти.

Колегите и приятелите от Факултета по педагогика, към чийто състав се присъединява през 2000 г., ще я запомнят с усмивката ѝ, излъчването ѝ, енергията ѝ, професионализма и колегиалността ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Никола: Не оставяйте храна на гроба на Задушница! Ето какво първо се прави в този ден
Next: Прекалиха! До 350 лева стигна кувертът в Пловдив за 8-ми март

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.