Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет
  • Новини

Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
asdvdofbvodsfkbfkbgf.png

Почина дългогодишният преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дпн Надежда Витанова.

Тъжната вест съобщиха от Алма матер.

„На 8 март 2024 г. ни напусна обичаният колега и приятел проф. дпн Надежда Витанова. Тя е родена на 20 април 1943 г. в София. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – Факултет по педагогика. Доктор на педагогическите науки. В бакалавърска степен преподава дисциплините:

„Диагностика на аномалното поведение“,

„Психология и диагностика на развитието“,

„Психотерапевтични подходи в клиничната социална работа“,

„Психология на Аз-образа“ и в магистърска степен:

„Възрастова и педагогическа психология“,

„Изследване на поведението в норма и абнорма“,

„Консултиране в клиничната социална работа“,

„Група и групова психотерапия“,

„Преодоляване на стреса и постстресови състояния“.

Регистриран психотерапевт и психолог. Юнгиански психотерапевт, музикотерапевт, психодрама групов терапевт. Областите на научните ѝ интереси са диагностика на възпитаността и развитието, клинична психология, клинична социална работа, психотерапевтични подходи в клиничната социална работа, група и групова психотерапия“, пишат от университета.

Най-старото висше учебно заведение пише още:

Член е на Българското общество по аналитична психология “К. Г. Юнг”, на Дружеството на психолозите в България и на „Работна група за развитие на студентите и участие на български психотерапевти в Обучителната програма към БОАП”. Обучител и супервизор на Юнгиански психотерапевти.

Квалифициран член на Българска асоциация по музикотерапия. Съръководител на Обучителна програма “Музикотерапевтични подходи в психотерапията”. Обучител и супервизор към Обучителната програма на Българска асоциация по музикотерапия.

Член на Дружество на психолозите в България, на Българско дружество по психодрама и групова терапия и на Съюза на учените в България /Секция Педагогика и Психология/

Един от създателите на научното направление „Клинична социална работа“. Проф. Витанова има огромен принос за развитието на клиничната социална работа, за създаването на магистърската програма „Клинична социална работа“.

Тя е и обичан преподавател, научен ръководител на редица успешно защитили студенти и докторанти.

Колегите и приятелите от Факултета по педагогика, към чийто състав се присъединява през 2000 г., ще я запомнят с усмивката ѝ, излъчването ѝ, енергията ѝ, професионализма и колегиалността ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Никола: Не оставяйте храна на гроба на Задушница! Ето какво първо се прави в този ден
Next: Прекалиха! До 350 лева стигна кувертът в Пловдив за 8-ми март

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.