Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет
  • Новини

Отиде си обичана преподавателка от Софийския университет

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
asdvdofbvodsfkbfkbgf.png

Почина дългогодишният преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дпн Надежда Витанова.

Тъжната вест съобщиха от Алма матер.

„На 8 март 2024 г. ни напусна обичаният колега и приятел проф. дпн Надежда Витанова. Тя е родена на 20 април 1943 г. в София. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – Факултет по педагогика. Доктор на педагогическите науки. В бакалавърска степен преподава дисциплините:

„Диагностика на аномалното поведение“,

„Психология и диагностика на развитието“,

„Психотерапевтични подходи в клиничната социална работа“,

„Психология на Аз-образа“ и в магистърска степен:

„Възрастова и педагогическа психология“,

„Изследване на поведението в норма и абнорма“,

„Консултиране в клиничната социална работа“,

„Група и групова психотерапия“,

„Преодоляване на стреса и постстресови състояния“.

Регистриран психотерапевт и психолог. Юнгиански психотерапевт, музикотерапевт, психодрама групов терапевт. Областите на научните ѝ интереси са диагностика на възпитаността и развитието, клинична психология, клинична социална работа, психотерапевтични подходи в клиничната социална работа, група и групова психотерапия“, пишат от университета.

Най-старото висше учебно заведение пише още:

Член е на Българското общество по аналитична психология “К. Г. Юнг”, на Дружеството на психолозите в България и на „Работна група за развитие на студентите и участие на български психотерапевти в Обучителната програма към БОАП”. Обучител и супервизор на Юнгиански психотерапевти.

Квалифициран член на Българска асоциация по музикотерапия. Съръководител на Обучителна програма “Музикотерапевтични подходи в психотерапията”. Обучител и супервизор към Обучителната програма на Българска асоциация по музикотерапия.

Член на Дружество на психолозите в България, на Българско дружество по психодрама и групова терапия и на Съюза на учените в България /Секция Педагогика и Психология/

Един от създателите на научното направление „Клинична социална работа“. Проф. Витанова има огромен принос за развитието на клиничната социална работа, за създаването на магистърската програма „Клинична социална работа“.

Тя е и обичан преподавател, научен ръководител на редица успешно защитили студенти и докторанти.

Колегите и приятелите от Факултета по педагогика, към чийто състав се присъединява през 2000 г., ще я запомнят с усмивката ѝ, излъчването ѝ, енергията ѝ, професионализма и колегиалността ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Никола: Не оставяйте храна на гроба на Задушница! Ето какво първо се прави в този ден
Next: Прекалиха! До 350 лева стигна кувертът в Пловдив за 8-ми март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.