Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България
  • Новини

Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
paveveleldineeev.jpg

Почина един от активните участници в протестите у нас през 2021 година. 20-годишният Павел Динев от Бургас е напуснал този свят, съобщиха негови близки във фейсбук.

На 2 септември миналата година Павел Динев бе един от пострадалите от полицейския кордон, който се опита да спре достъпа на протестиращите до сградата на бившия Партиен дом.

След протеста младежът е бил настанен в „Пирогов“ със синини по тялото и оток на лицето, пише TrafficNews.bg.

„Едно голямо сърце вече не бие. Този свят не беше за теб детето ми! Най -състрадателния и мил човек! Обичам те! Благодаря на Симеон Трулев , Сашо Илиев, Павел Павлов, Бояна, Йоана и всички, които бяха с него в краткя му живот”, написа неговата майка във фейсбук.

Не изпускай тези оферти:

„Павел беше пример за всички нас със своята борбеност и любов към България. Той беше едно от лицата на протестите…и ще остане завинаги там, като борец за справедливост,както и като добър Приятел в нашите сърца! Поклон пред теб…”, пишат и негови приятели.

Младежът Павел Динев бе изгонен от събитие в НДК, на което се раздадоха годишни награди “Достойните българи” на вестник, приближен до властта. Той бил изведен насила, след като извикал “Оставка!” по време на изказването на здравния министър Константин Ангелов.

Сам съм отпред пред НДК. Имам няколко въпроса към министъра с труповете и към кмета на София Йорданка Фандъкова, която също е вътре. Вижте ги с какви коли са дошли. Има и охрана от НСО.

Вътре бяха само журналисти от БНТ, БТВ и НТВ. Не очаквам никой да ме отрази. Сега ще видя как ще се изнижат. ”, каза в лайф от мястото младият мъж.

Той допълни, че е дошъл в НДК, защото дядо му е получил наградата „Достоен българин“ защото дарил рентата от нивата си и построил църква в родното си село. „Любопитното е, че журналистите ми казаха, че не искат събитието да се политизира. Защо тогава са поканили здравния министър и кмета на София, след като са политически лица“, попита риторично Пламен Динев.

 

Той допълни: „Аз съм млад човек, на 18 години съм. И искам да попитам министър „Г-н Чувал“ и Фандъкова за някои неща. Така ще се види дали ще се изнижат.

Да, аз съм опасен, защото както много хора искам оставката на цялото правителство и на главния гешевтор. Мога да ги чакам много време. Бях изгонен, защото прецениха, че съм опасен с една кратка дума. Искам да ги питам кога ще видим оставка на това крадливо правителство и на тази шайка. Очаквам с нетърпение края на това правителство“. 

 

След края на церемонията последва гоненица. Съвсем очаквано здравният министър и Фандъкова се скриха от момчето. Двата скъпарски автомобила, с които предполага се движат двамата, напуснаха паркинга и тръгнаха в друга посока. Младежът се опита да ги последва, като направи опит да мине и към други изходи на сградата, надявайки се да ги пресрещне.

„Исках да видя тяхното изнизване. Толкова много изходи има, а аз съм сам. Моето присъствие тук става излишно вече. Благодаря на всички, които бяха с мен“, каза накрая Динев.

Изказваме искрени съболезнования към близките на Павел Динев!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не им е лесно на мъжете от bTV: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър
Next: Засяга абсолютно всички Българи: Огромна промяна в сметките за вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.