Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отидох в дома на майка ми без предупреждение и като отворих вратата с моя ключ, бях зашеметена от това, което заварих
  • Новини

Отидох в дома на майка ми без предупреждение и като отворих вратата с моя ключ, бях зашеметена от това, което заварих

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vsdfbdsbnddgfngfnmhgjm.png

„Безотговорното поведение на майка ми сложи край на нашата комуникация “, възмущава се Марина. Жената вече не иска да контактува с майка си, защото я е заварила с новия си съпруг и не мисли за последствията от действията си. Последната капка беше инцидентът с малката дъщеря на Марина. Какво е направила бабата на момичето, четете по-нататък в материала.

БЕЗОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ

Родителите ми се разведоха, когато бях още тийнейджър. Нямаше нужда да обясняват нищо, защото видях, че мама и татко не са подходящи един за друг. Той беше спокоен и уравновесен, а тя ексцентрична истеричка.

Понякога дори се карах с нея. Но винаги беше безполезно, защото майка ми никога не признаваше пораженията си. След като завърших училище, заминах да уча в столицата. Не исках да живея повече с майка ми. По това време баща ми се беше преместил да работи в чужбина. Поддържаме връзка, но рядко се виждахме.

Няколко години по-късно майка ми се омъжи повторно. Новият й избраник не ми хареса. Винаги беше недоволен от всичко и живееше на принципа, че всички са му длъжни за всичко. Общуването ни с него не се получи от самото начало. Но нямах нужда да общувам с него.

Когато майка ми се омъжи, този Андрей се премести да живее при нея. Апартаментът беше на майка ми, но той се чувстваше там като господар. Оказа се, че вече е женен, дори има дете. Но той не плащаше издръжка. Не го е грижа за бившата и сина му.

Когато се омъжих и забременях, се оказа, че Андрей не понася деца. Не можеше и дума да става да заведа бебето на гости при баба му. Но не се разстроих. Не исках детето ми да е в такава атмосфера.

Въпреки това майка ми обичаше дъщеря ми и самата тя ни идваше на гости. Вярно, само в случаите, когато съпругът й не беше вкъщи. В други ситуации той изискваше максимално внимание към себе си. Мама буквално пърхаше като пеперуда около него. През годините отношението на Андрей се затопли към дъщеря ми. Рядко, но я водех на гости.

Постъпка на безотговорни хора

Наскоро имаше точно такъв ден. Със съпруга ми бяхме поканени на сватбата, но не исках да влача дъщеря си там. Освен това трябваше да преспим и втория ден от тържеството. Специално говорих с майка ми. Също така съвпадна, че в този ден Андрей трябваше да отиде в командировка. Като цяло се съгласихме, че ще доведа дъщеря си при майка ми за през нощта.

На сватбата разбрах, че не се чувствам добре. Не исках да оставам там за през нощта и просто не можех. Съпругът ми и аз решихме да отидем при майка ми, да вземем дъщеря си и да се приберем. Винаги нося ключовете от апартамента на майка ми с мен, никога не знаеш какво може да се случи. Не сме предупредили майка ми, че ще се върнем. Вече беше късно.

Просто отворих вратата с ключа си и влязох в апартамента. Това, което видях, ми настръхна косата. Дъщеря ми спеше в коридора на легло. А от голямата стая се чу силният звук на телевизора. Без дори да си събуя обувките, веднага влетях в хола. Там намерих майка ми и Андрей да лежат на дивана и да гледат някаква тъпа комедия.

Когато попитах защо детето ми спи в коридора, Андрей започна да крещи, какво право имам да отварям за секунда апартамента му с моя ключ в такъв момент. Побеснях! Бях толкова ядосана, че бях готова да се нахвърля върху него в същия момент.

Тогава той каза да вземем дъщеря си и че моят крак вече няма да стъпи в този апартамент. Но тъй като официално това е домът на майка ми и според закона ще получа част от него в бъдеще, ние ще разрешим този въпрос чрез съда много скоро, що се отнася до това.

Докато със съпругът ми и дъщеря ми се прибирахме с колата, цялата треперех. Женя ме успокои, каза, че съм много ядосана. Но каква трябваше да е реакцията ми? Помолих майка ми да бъде с детето през нощта, защото се страхува да спи сама. Тя се събужда често. И майка ми, в своя защита, започна да лъже и каза, че Анюта просто си играела в коридора и след това заспала там. Каква безсмислица! Не искам повече да общувам с тези хора.

Житейска мъдрост: на какво ни учи тази история?

Разбираемо е възмущението на Марина. Безотговорното поведение на майката и новия й мъж е трудно обяснимо по някакъв начин. Не можете да правите това с малки деца, особено когато ви питат за нещо съвсем различно.

Струва ми се, че е най-добре наистина просто да ограничите комуникацията с Андрей . От този човек не трябва да очаквате глобални промени. Очевидно е, че той паразитира върху брака с майката на Марина. Но дали една жена някога ще разбере това?

Кажете ми в коментарите какво мислите за тази история?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разтресе цялата държава с това което каза, всички говорят за него
Next: Почерня от полиция в София: Мощен удар и арести при спецакция на СДВР

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.