Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто го сложих на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече
  • Новини

Откакто го сложих на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
asdcdsavfdsvfdsbgfbhgn.png

Знаете ли, че прозорците имат магическото свойство да привличат късмет, да даряват с хармония хората в дома и едновременно с това да гонят злите сили? Но за да се случи всичко това, ние самите трябва да направим нещо.

Вижте какво.

За да бъде къщата изпълнена с късмет, то завесите трябва да са бели. Те ще ни пазят също от зли сили и неприятели. Ако не харесвате бели пердета, то гледайте поне да бъдат във възможно най-светъл цвят.

Смята се, че черното и други тъмни цветове привличат отрицателна енергия.

Можете да сложите невидима преграда в дома си, ако на прозореца закачите фигурка на прасе или костенурка. Те ще пазят членовете на вашето семейство и ще привличат успехи и финансови постъпления. Миди, рапани и морски камъчета също биха свършили същата работа.

Ако ви се струва, че напоследък не ви върви, можете просто да поръсите малко сол на перваза.
Мийте прозорците редовно, за да обновявате енергията в дома си.

На няколко месеца веднъж ги почиствайте с лимон и сода бикарбонат, за да отстраните отрицателната енергия.
Ако ви допадат, можете да сложите витражи.

Счита се, че красивите рисунки плашат лошите призраци и пазят дома от отрицателна енергия.

Смята се още, че сградите, в които има поне един кръгъл прозорец, са пазени от добри сили, а обитателите им ги очаква много щастие.
Ако ви трябват пари, на следващото пълнолуние оставете празния си портфейл на перваза.

Направете ритуала още веднъж на новолуние, но този път нека има пари в него.

Малко преди следващата нова година да настъпи, отворете прозорците на дома си (и все пак внимавайте, за да не влети у вас някоя пиратка или друга бомбичка, да не говорим за празна бутилка, която някой е решил да метне през балкона).

По този начин ще оставите старата енергия да си отиде и ще покажете на Вселената, че имате готовност да приветствате нови събития във вашия живот и този на близките ви.

Изпълнете всички тези ритуали и ще се радваме да ни споделите дали са сработили при вас. Пожелаваме ви много късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудна идея за Великден ми даде леля Спаска – как се варят яйца, така че белтъкът и жълтъкът да сменят местата си?
Next: Изненадаха България с цените на козунака за Великден

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.