Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече
  • Новини

Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
dsgfdfgvdsfgfdgfdgfd.png

Знаете ли, че прозорците имат магическото свойство да привличат късмет, да даряват с хармония хората в дома и едновременно с това да гонят злите сили? Но за да се случи всичко това, ние самите трябва да направим нещо.

Вижте какво.

За да бъде къщата изпълнена с късмет, то завесите трябва да са бели. Те ще ни пазят също от зли сили и неприятели. Ако не харесвате бели пердета, то гледайте поне да бъдат във възможно най-светъл цвят.

Смята се, че черното и други тъмни цветове привличат отрицателна енергия.

Можете да сложите невидима преграда в дома си, ако на прозореца закачите фигурка на прасе или костенурка. Те ще пазят членовете на вашето семейство и ще привличат успехи и финансови постъпления. Миди, рапани и морски камъчета също биха свършили същата работа.

Ако ви се струва, че напоследък не ви върви, можете просто да поръсите малко сол на перваза.
Мийте прозорците редовно, за да обновявате енергията в дома си.

На няколко месеца веднъж ги почиствайте с лимон и сода бикарбонат, за да отстраните отрицателната енергия.
Ако ви допадат, можете да сложите витражи.
Счита се, че красивите рисунки плашат лошите призраци и пазят дома от отрицателна енергия.

 

Смята се още, че сградите, в които има поне един кръгъл прозорец, са пазени от добри сили, а обитателите им ги очаква много щастие.
Ако ви трябват пари, на следващото пълнолуние оставете празния си портфейл на перваза.

 

Направете ритуала още веднъж на новолуние, но този път нека има пари в него.
Малко преди следващата нова година да настъпи, отворете прозорците на дома си (и все пак внимавайте, за да не влети у вас някоя пиратка или друга бомбичка, да не говорим за празна бутилка, която някой е решил да метне през балкона). По този начин ще оставите старата енергия да си отиде и ще покажете на Вселената, че имате готовност да приветствате нови събития във вашия живот и този на близките ви.

Изпълнете всички тези ритуали и ще се радваме да ни споделите дали са сработили при вас. Пожелаваме ви много късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите не спират! Камен Воденичаров загуби най-близкия си човек
Next: Победителката от Гласа на България шокира всички и каза цялата истина

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.