Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече
  • Новини

Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
dsgfdfgvdsfgfdgfdgfd.png

Знаете ли, че прозорците имат магическото свойство да привличат късмет, да даряват с хармония хората в дома и едновременно с това да гонят злите сили? Но за да се случи всичко това, ние самите трябва да направим нещо.

Вижте какво.

За да бъде къщата изпълнена с късмет, то завесите трябва да са бели. Те ще ни пазят също от зли сили и неприятели. Ако не харесвате бели пердета, то гледайте поне да бъдат във възможно най-светъл цвят.

Смята се, че черното и други тъмни цветове привличат отрицателна енергия.

Можете да сложите невидима преграда в дома си, ако на прозореца закачите фигурка на прасе или костенурка. Те ще пазят членовете на вашето семейство и ще привличат успехи и финансови постъпления. Миди, рапани и морски камъчета също биха свършили същата работа.

Ако ви се струва, че напоследък не ви върви, можете просто да поръсите малко сол на перваза.
Мийте прозорците редовно, за да обновявате енергията в дома си.

На няколко месеца веднъж ги почиствайте с лимон и сода бикарбонат, за да отстраните отрицателната енергия.
Ако ви допадат, можете да сложите витражи.
Счита се, че красивите рисунки плашат лошите призраци и пазят дома от отрицателна енергия.

 

Смята се още, че сградите, в които има поне един кръгъл прозорец, са пазени от добри сили, а обитателите им ги очаква много щастие.
Ако ви трябват пари, на следващото пълнолуние оставете празния си портфейл на перваза.

 

Направете ритуала още веднъж на новолуние, но този път нека има пари в него.
Малко преди следващата нова година да настъпи, отворете прозорците на дома си (и все пак внимавайте, за да не влети у вас някоя пиратка или друга бомбичка, да не говорим за празна бутилка, която някой е решил да метне през балкона). По този начин ще оставите старата енергия да си отиде и ще покажете на Вселената, че имате готовност да приветствате нови събития във вашия живот и този на близките ви.

Изпълнете всички тези ритуали и ще се радваме да ни споделите дали са сработили при вас. Пожелаваме ви много късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите не спират! Камен Воденичаров загуби най-близкия си човек
Next: Победителката от Гласа на България шокира всички и каза цялата истина

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.