Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!
  • Новини

Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
dfbdfbghnglhnlhgn.png

Днес от КОЧ сме ви приготвили истински кулинарен празник – рецепта за Египетска торта, която освен много вкусна е и доста проста за приготвяне.

Тя се състои от 3 леки и ефирни блата, пухкав крем и хрупкав карамелен слой.

Съставки:

9 белтъка
6,5 с.л. брашно
650 гр.
захар
300 гр. орехи
10 жълтъка
1 пак. ванилова захар
350 мл прясно мляко
170 гр. масло
350 мл сметана

Начин на приготвяне:

Първо пригответе 3 блата. За всеки вземете по 3 белтъка, 2,5 с.л. захар и половин лъжица брашно, както и 50 г смлени в блендер орехи. Разбийте белтъците на твърда пяна, добавете към тях захарта и продължете да разбивате. След това внимателно добавете брашното и ядките, и разбъркайте внимателно, докато сместа стане гладка. Покрийте тавичката с хартия за печене и я намажете с растително масло.

Внимателно разпределете тестото и пъхнете в предварително загрята на 170 градуса фурна за 20 минути. За крема разбийте жълтъците с 10 с.л. захар, останалото брашно, ваниловата захар и млякото. Поставете всичко в тенджерка на котлона и оставете да заври, като разбърквате непрекъснато. Преди завирането дръпнете крема от огъня, но разбърквайте още 2 минути, след което оставете да се охлади.

Нарежете маслото на филийки и го добавете към крема, след това разбъркайте с миксер, докато сместа стане гладка. Разтопете останалата захар в тенджера и леко я карамелизирайте. Веднага я излейте върху хартия за печене, а отгоре покрийте с друг лист хартия. Щом изстине, натрошете карамела с точилка на малки парченца за хрупкавия слой, разкриват от ВИП.

Разбийте сметаната, докато образува твърди върхове, и я смесете с останалата карамелизирана захар и счукани орехи. Всеки блат покрийте с 1/3 от крема. Отгоре сложете слой от сметана и карамел с ядки. Повторете още 2 пъти с другите блатове. Украсете цялата торта с ядки.

Ако Ви е харесала статията, ще Ви бъдем благодарни ако я споделите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникални СНИМКИ от 1961 година показаха България такава, каквато отдавна не е!
Next: Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.