Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха книга на 3500 години, а това, което пише вътре, буквално променя живота ни
  • Новини

Откриха книга на 3500 години, а това, което пише вътре, буквално променя живота ни

Иван Димитров Пешев март 12, 2024
sdfvfdskbkdfgbkgfbkgf.png

Има един лекар, който твърди, че няма нелечими болести. Този доктор също така твърди, че единствените хора, които не оздравяват от техните болести са, тези които не искат да променят своите лоши навици. Вярвате или не, този доктор като основа на медицинската си практика използва древни принципи на лечение и хигиена, които са записани преди хиляди години в Библията.

Д-р Шулц хората са единствените болни организми в природата. Защо е така? Ще Ви поправя. Не само хората са болни, но също така растенията и животните, които са под въздействието на болния човек. Основните причини за болестите са неподходящият хабитат, нездравословната диета и пропуснатата цел в живота.

Човекът е създаден да живее сред природата, което е свързано с физическа работа, като тревопасните, които се хранят с пресни растения, и се наслаждават на атмосферата на разширеното семейство.

Модерният човек е избрал да живее далече от природата в мръсни градове, без физическа активност, да консумира обработена и токсична храна, която е главно от животински произход, и основната му цел е да работи за пари, за да си купи, това което разрушава здравето и живота му.
В такъв живот човека няма приятели, и тъй като живее изцяло неестествено е логично да се разболее от депресия, която напрактика е предупреждение на тялото, то говори и казва: „Да ме убиеш ли искаш?“
Имате предвид, че депресията е най–тежката форма на заболяване, причинена от неестествения начин на живот?

Най-трудните пациенти са, тези които са толкова духовно обречени, че искат да умрат. Депресията е най-често срещаното заболяване на съвременния човек, която води до състояние, при което човекът не иска повече да живее. Аптеките генерират най-много печалби от така наречените „лекове“ за депресия, които само временно потушават огъня, но не решават проблема.
Това би означавало, че в селата няма болни хора?
В селата няма хора, които да страдат от депресия, трудно е да се срещне депресия, защото хората са физически активни.

Но има други болести, защото хората в селата консумират нездравословна храна, пушат и пият алкохол и тъй като живота сред дивата природа е компроментиран от медиите и образователната система, те напускат селата, а тези които остават в провинцията няма с кого да създадат семейство.
Какво правите с пациети, които не желаят да бъдат лекувани?

Аз не мога да помогна, на тези които не искат да бъдат излекувани. Но има случаи, при които родителите водят децата си, осемнадесет, двадесет годишни и ме молят: „Д-р Шулц, спасете детето ни, то иска да се самоубие!“. Един път с едно такова депресирано момиче, бях подтикнат от родителите й и с тяхно одобрение, се разходихме по брега на океана в Калифорния.

Поговорихме и момичето с хладен и мъртвешки глас ми каза: „Омръзна ми живота и искам да се самоубия.“ Беше януари месец. Аз съм и инструктор по бойни изкуства. Когато повървяхме още малко, неочаквано я хванах за едната ръка, а с другата за крака и я хвърлих в плитчините на студения океан.

Тя започна да крещи: “Ти луд ли си? Опитваш се да ме убиеш ли?„ Аз й казах да плува към брега и да тича с мен до офиса ми, за да смени дрехите си. Тя се зачерви и когато смени дрехите си бях доволен да чуя: „Докторе, как наричате тази терапия, сега се чувствам много по-добре?“

Аз и казах, че това е хидротерапия – древна терапия, която подобрява кръвообръщението в тялото, особено мозъка, на тези които са депресирани и когато се добави физическата активност – плуването и тичането до офиса ми – резултатите са брилянтни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я новата система за енергийни помощи, която влиза в сила от 1 юли! Кой ще получава?
Next: На 50 години заминах в Канада и карам спокойни старини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.