Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха кои са влюбените от плажа в Бургас, историята им е като приказка
  • Новини

Откриха кои са влюбените от плажа в Бургас, историята им е като приказка

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
jfgjfgjgfufg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пролетта е сезонът на любовта. Може би това вече е научно доказано.

В Бургас обаче романтичните събития са навсякъде и по всяко време. Навръх Деня на жената 8 март 23-годишните Неджибе и Мустафа го доказаха за пореден път.

Като истински Ромео младият мъж организира прекрасна изненада на своята любима, за изпълнението на която специално долетя от Германия и със сигурност Неджибе ще я помни до края на живота си.

Десетки минувачи станаха свидетели на най-красивия момент за двама влюбени. Специална светеща арка, свещи, музика и букет рози… и червен килим, в края на който Мустафа очакваше своята любима, треперещ от вълнение, за да изрече заветния въпрос „Ще се омъжиш ли за мен?“

За тази случка на 8 март на плажа в Бургас ще се говори дълго

Сайтът Флагман.бг открил влюбените Ромео и Жулиета, а историята на предложението се оказа много интересна. 23-годишният Мустафа е от поморийското село Страцин, но от години живее и работи в Германия. Преди малко повече от година среща Неджибе и се влюбва веднага в нея. Още когато я вижда за пръв път, той вече знае, че е срещнал своята жена.

И така една година след началото се решава да й предложи. Поради разстоянието, което го дели от България, той уговаря свои близки да му помогнат с организацията, казва им, че е сигурен, че е дошъл моментът и иска да прекара живота си с нея.

Така с общи усилия наемат сватбена агенция, която да украси Северния плаж, а приятелки на любимата му я водят на мястото уж да празнува 8 март заедно с тях. Неджибе дори не знае, че Мустафа се е прибрал в България само за да й предложи да стане негова спътница в живота.

Така изненадата за красавицата, която е управител на магазин в родното си село Дропла, община Руен, е два пъти по-голяма. „До мястото тя нищо не разбра и изведнъж го видя пред себе си. Последваха много емоции и сълзи от щастие, както можете да видите“, споделя нейна приятелка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не им е лесно на мъжете: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър
Next: Димитър Господинов-Гуспата стана баща за трети път

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.