Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят
  • Новини

Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
raksimptoptm.jpg

Шери Родс е майка на три деца, която вчера и била диагностицирана с рак на гърдата.

Тя решила във Facebook да сподели снимки от единствения симптом, който показва тази ситуация, за да помогне на останалите жени навреме да открият това коварно заболяване.

– “Напълно съм шокирана поради тази вдлъбнатина, която беше единственият симпотм който имах.

Забелязах я и отидох при моя лекар да поглендне. След скeнира е установено наличие на някаква маса, което беше потвърдено и с мамография, след което веднага отидох на биопсия. Не бях много загиржена, но резултатите показваха, че става дума за рак на гърдата.

Моля проверявайте редовно гърдите и не пренебрегвайте нищо необичайно, ако забележите. Моля споделете снимката”- написа Шери.

Ракът на гърдата е болестно състояние, при което е засегната жлезната ѝ тъкан. Той е най-широко разпространеният рак сред жените и е на второ място като причина за смъртността при тях.

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани с това заболяване

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани и други 130 000 умират от рак на гърдата. В България над 4000 жени, които са нечии майки, сестри, дъщери започват най-тежката борба – да запазят живота си. В тази битка са включени и техните семейства, които по всевъзможни начини ги подкрепят в процеса на лечение и прогонват страха от връщане на рака.

Европа срещу рака на гърдата.Или гражданите в подкрепа на засегнатите от тази диагноза. С 5 км бягане или 3 км ходене можем да допринесем за по-бързото излекуване и възстановяване на потърпевшите като се включим в събитието Race for the cure, което ще се проведе в Южния парк.

„Тичането и ходенето – самата физическа активност – са плюс за участниците. Активният спорт е нещото, което спомага да бъдем по-здрави“, сподели организаторът на Race for the cure Ивко Беновски.

Маратонът се провежда в 43 държави. „През 2020 година за пръв път в 40-годишната история на събитието – взехме решението то да се проведе дигитално. Множетсво хора откликнаха и ни изратиха клипове, на които показаха дистанцията, която са изминали“, разказа той.

Те трябваше да си напрявят регистрация, което е директното дарение за повече профилактични прегледи за рак на гърдата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова плаче безутешно, Кирил Добрев я съсипа: БСП има нужда от нов лидер, посяга на президента
Next: Стойчо Керев: Виждал съм извънземни

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.