Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят
  • Новини

Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
raskasitasmtaspt.jpg

Шери Родс е майка на три деца, която вчера и била диагностицирана с рак на гърдата.

Тя решила във Facebook да сподели снимки от единствения симптом, който показва тази ситуация, за да помогне на останалите жени навреме да открият това коварно заболяване.

– “Напълно съм шокирана поради тази вдлъбнатина, която беше единственият симпотм който имах.

Забелязах я и отидох при моя лекар да поглендне. След скeнира е установено наличие на някаква маса, което беше потвърдено и с мамография, след което веднага отидох на биопсия. Не бях много загиржена, но резултатите показваха, че става дума за рак на гърдата.

Не изпускай тези оферти:

Моля проверявайте редовно гърдите и не пренебрегвайте нищо необичайно, ако забележите. Моля споделете снимката”- написа Шери.

Ракът на гърдата е болестно състояние, при което е засегната жлезната ѝ тъкан. Той е най-широко разпространеният рак сред жените и е на второ място като причина за смъртността при тях.

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани с това заболяване

 

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани и други 130 000 умират от рак на гърдата. В България над 4000 жени, които са нечии майки, сестри, дъщери започват най-тежката борба – да запазят живота си. В тази битка са включени и техните семейства, които по всевъзможни начини ги подкрепят в процеса на лечение и прогонват страха от връщане на рака.

Европа срещу рака на гърдата.Или гражданите в подкрепа на засегнатите от тази диагноза. С 5 км бягане или 3 км ходене можем да допринесем за по-бързото излекуване и възстановяване на потърпевшите като се включим в събитието Race for the cure, което ще се проведе в Южния парк.

„Тичането и ходенето – самата физическа активност – са плюс за участниците. Активният спорт е нещото, което спомага да бъдем по-здрави“, сподели организаторът на Race for the cure Ивко Беновски.

Маратонът се провежда в 43 държави. „През 2020 година за пръв път в 40-годишната история на събитието – взехме решението то да се проведе дигитално. Множетсво хора откликнаха и ни изратиха клипове, на които показаха дистанцията, която са изминали“, разказа той.

Те трябваше да си напрявят регистрация, което е директното дарение за повече профилактични прегледи за рак на гърдата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград
Next: Трагични новини от МВР: Йордан от Варна е намереният мъртъв мъж под Аспарухов мост

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.