Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят
  • Новини

Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
sgasashasdas.jpg

Шери Родс е майка на три деца, която вчера и била диагностицирана с рак на гърдата.

Тя решила във Facebook да сподели снимки от единствения симптом, който показва тази ситуация, за да помогне на останалите жени навреме да открият това коварно заболяване.

– “Напълно съм шокирана поради тази вдлъбнатина, която беше единственият симпотм който имах.

Забелязах я и отидох при моя лекар да поглендне. След скeнира е установено наличие на някаква маса, което беше потвърдено и с мамография, след което веднага отидох на биопсия. Не бях много загиржена, но резултатите показваха, че става дума за рак на гърдата.

Не изпускай тези оферти:

Моля проверявайте редовно гърдите и не пренебрегвайте нищо необичайно, ако забележите. Моля споделете снимката”- написа Шери.

Ракът на гърдата е болестно състояние, при което е засегната жлезната ѝ тъкан. Той е най-широко разпространеният рак сред жените и е на второ място като причина за смъртността при тях.

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани с това заболяване

Всяка година в Европа 500 000 жени са диагностицирани и други 130 000 умират от рак на гърдата. В България над 4000 жени, които са нечии майки, сестри, дъщери започват най-тежката борба – да запазят живота си. В тази битка са включени и техните семейства, които по всевъзможни начини ги подкрепят в процеса на лечение и прогонват страха от връщане на рака.

Европа срещу рака на гърдата.Или гражданите в подкрепа на засегнатите от тази диагноза. С 5 км бягане или 3 км ходене можем да допринесем за по-бързото излекуване и възстановяване на потърпевшите като се включим в събитието Race for the cure, което ще се проведе в Южния парк.

„Тичането и ходенето – самата физическа активност – са плюс за участниците. Активният спорт е нещото, което спомага да бъдем по-здрави“, сподели организаторът на Race for the cure Ивко Беновски.

Маратонът се провежда в 43 държави. „През 2020 година за пръв път в 40-годишната история на събитието – взехме решението то да се проведе дигитално. Множетсво хора откликнаха и ни изратиха клипове, на които показаха дистанцията, която са изминали“, разказа той.

Те трябваше да си напрявят регистрация, което е директното дарение за повече профилактични прегледи за рак на гърдата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи
Next: Дакота е със 7 деца и не може да се справи с кредитите и сметките, когато получава бележка, от която сълзи потичат по бузите му

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.