Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха мъртва Жанета, която избяга от психиатрията в Пловдив
  • Новини

Откриха мъртва Жанета, която избяга от психиатрията в Пловдив

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
zajshnashkee.png

Кадър Нова тв

Трагедия в навечерието на Нова година: 

Откриха мъртва 48-годишната Жанета, която избяга от пловдивския психодиспансер и впоследствие бе обявена за издирване.

Това съобщи за Агенция „Фокус“ нейният приятел Хари Харалампиев. Жената бе в неизвестност от 6 декември. Всички са в шок, стана ясно, че се е хвърлила от Карловския балкан.

Не изпускай тези оферти:

Говореше за това от години, заплашваше, че ще то направи. И явно както винаги си удържа на думата. Така си остана до последно.

Не вярвах, че ще стигне до Балкана, но явно е успяла. Тя беше свръх интелигентен човек. Явно въпреки тежката депресия си е събрала мислите и е стигнала до там.“

Хари Харалампиев благодари на всички, които се опитаха да я открият, но явно това не е било достатъчно.

Последно имаше малко надежда за всичките и близки хора, когато казаха, че е Жанета е била забелязана на 27-ми декември в белащенския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“.

Вчера сутринта алпинист е отишъл да изкачва скали и забелязал отдалеч тялото на жената, което било паднало върху дърво. Човекът веднага подал сигнал, а полицията предприела акция за свалянето на трупа.

В нея са се включили алпинисти и чак снощи трупът е бил откаран за аутопсия.

Разследващи коментираха пред , че няма данни за насилие и че крайното решение явно е на жената.

По наши данни тя е сложила край на живота си отдавна – още първите дни, след като избягала от Психодиспансера в Пловдив.

припомня, че . 

Няма намерено предсмъртно писмо. 

Жената не е била семейна и не е имала деца. Тя е имала психическо заболяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нека стигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как
Next: Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.