Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха погребан БГ великан на 5000 г. край Варна
  • Новини

Откриха погребан БГ великан на 5000 г. край Варна

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
velveibkanbgg.jpg

Хора с исполински ръст са обитавали земите на Добруджа преди 5000 години. Останките на един от представителите на бронзовата епоха бяха разкрити в крепида до Ветрино, Варненска област, по време на спасителни разкопки по линията на строежа на газопровода „Балкански поток“.

На мъжа ще бъде направен ДНК анализ по проект, който ще докаже дали първите преселения на индоевропейците по нашите земи не е станало в периода на ранната бронзова епоха, съобщава БНТ.

Не е от големите могили. Висока е близо метър и това обяснява щетите най-вече от земеделска техника върху нея. Но все пак е опазила съдържанието си.Тази крепида насред царевичака край Ветрино може да разкаже много за живота тук преди 5000 години. Времето на ранната бронзова епоха и пришълците след първите земеделци. Проучвали са десетки подобни могили. Но тази успява да ги изненада.

Централният гроб – този, заради който е издигната могила, е на малко дете. При това останките му не са в анатомичен порядък и по-скоро приличат на жертвоприношение. Още едно дете и мъж са погребани тук по-късно. И първото, което се натрапва, е червеният цвят на костите.„Голяма част от погребваните са посипвани с охра. Приема се, че червеното е цвят, който е свързан с живота“, коментира доц. д-р Стефан Александров – ръководител на археологическите разкопки. Запознайте се с Херкулес.

Така са го нарекли изследователките, които търпеливо отмятат пръстта от него. Макар и погребан без предмети, той може да разкаже много за племето си. Освен че целият е посипан с охра, останките на мъжа впечатляват и с друго. „Съдейки по бедрените кости, които са над 50 см, ръстът му със сигурност е над 190 см.

„Доста голям, над метър и 90 дори за днешно време“, коментира археологът Ася Стефанова от РИМ Варна. „Тези специално в този район са били скотовъдци или преобладаващата част от икономиката им е била скотовъдство, т. е. основната част от диетата им е протеинът“, допълва той. Макар и с исполински размери, нашият Херкулес е починал доста млад – между 25 и 30 години. Много рядко попадат на по-възрастни. Вероятно инфекциите са ги поваляли рано. Но това трудно може да се каже за жените. В могилите намират основно деца и мъже. Дори патриархалните отношения трудно обясняват липсата на жените. Но пък учените са на път да сложат край на друга дилема – за произхода на хората, населявали земите ни през бронзовата епоха.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Симеонов унищожи Слави Трифонов от трибуната: Срам ме е, отказвам се от ИТН
Next: Линчуваха Тошко Йорданов пред парламента

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.