Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха труп на жена на Гребната база в Пловдив
  • Новини

Откриха труп на жена на Гребната база в Пловдив

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
stasrasorasoraps.jpg

Жена с психично заболяване се е удавила в Гребния канал в Пловдив.

Около 21:30 ч. снощи на тел. 112 е съобщено, че жена влиза в канала, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в града.

Незабавно натам са насочени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ. Жената е извадена от водата, констатирана е смъртта й.

Тя е на 50 г., по данни от близките й страдала от психично заболяване. При огледа не са установени данни за насилие.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Таксиметров шофьор осъди Прокуратурата на Република България затова, че бил неправилно задържан за превоз на нелегални мигранти и в последствие му било повдигнато обвинение затова.

Таксиметровият шофьор бил обвинен в това, че на 8 февруари 2021 г., около 21.30 ч. на АМ „Тракия”, преди тунела „Траянови врата“, с посока на движение гр. София е бил заловен да превозва трима нелегални мигранти. В последствие бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 1000 лева. Така незаконно бил обвинен в тежко престъпление, което не е извършил.

За повдигнатото срещу него обвинение се предвиждали две наказания – от една до шест години лишаване от свобода и глоба от пет до двадесет хиляди лева, предаде TrafficNews.

Мъжът веднага потърсил адвокат и сключил договор за правна защита и съдействие, като заплатил сумата от 1000 лева за защита по досъдебното производство. Делото се гледа от Районен съд – Пловдив.

Като веществени доказателства по делото му бил иззет таксиметровия автомобила шкода като по този начин бил възпрепятстван да работи и да изкарва трудови доходи в периода от 09 февруари 2021 г. до месец август същата година., когато му бил върнат. Освен колата, като доказателства му били иззети 50лв. и два мобилни телефона.

След проведено разследване се установило, че обвинението срещу него не е съставомерно, а извършеното не представлява престъпление от общ характер. Доказало се, че като таксиметров шофьор работата му е да превозва клиенти срещу заплащане до определено място, като по никакъв начин не е съзнавал, че превозваните от него лица пребивават нелегално в нарушение на установените правила в страната. Превозваните лица не му споделили, че са влезли незаконно на територията на Република България и че пребивават незаконно. Поради липса на субективна страна, воденото срещу него наказателно производство било прекратено на основание „липса на престъпление”. Със същото постановление му била отменена взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 лева и му били върнати задържаните доказателства.

Таксиметровият шофьор смята, че в следствие на воденото срещу него досъдебно производство е претърпял имуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Освен това, заради незаконното обвинение, което продължило пет месеца, той твърди, че претърпял огромни неимуществени вреди. Нямал възможност да работи с автомобила си като такси, тъй като му бил иззет. Бил без доходи и едва оцелявал. Взимал на заем пари от приятели и изпаднал в дълбока депресия от това, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил.

Съдът, като обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на таксиметровия шофьор сумата от 3000 лева за причинени неимуществени вреди и 800 лева за имуществени вреди. Освен това ор държавното обвинение трябва да заплатят и почти 600 лева разноски по делото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Побързайте да ги изхвърлите преди Нова година, че носят нещастие на къщата
Next: Чудовищна катастрофа между БМВ и катафалка в Бургас: Бременна е в критично състояние

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.