Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха уникално и голямо съкровище в двор в Пловдив, историята е мистериозна
  • Новини

Откриха уникално и голямо съкровище в двор в Пловдив, историята е мистериозна

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
dvvasaosiraskraskr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съкровище със сребърни и бронзови монети, тежащи 2.5 кг, откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи“ в Пловдив. Останките на сградата с перистилен двор от 1-3 в. са открити в източния сектор на терена.

Специалистите попаднали на дебел пласт деструкции – разрушения и изгоряла покривна конструкция. „Това, което беше много интересно е, че под керемидите открихме монетно съкровище – колективна монетна находка, пише блиц.

Става дума за около 300-500 сребърни и бронзови монети. Те тепърва ще бъдат почистени и тогава ще можем да кажем точната бройка. Тежат близо 2.5 кг и на база на това колко тежат средно монетите, ние правим предположение. Бяха слепени и поставени в кожена торба, която личеше много добре“, разказа пред Plovdiv Time Елена Божинова.

Част от монетите археолозите открили разпилени и на базата на това градят хипотеза, че торбата е била закачена и при падането на покрива част от тях са се изсипали наоколо. Сред съкровището Божинова и колегите й намерили и фрагменти от накити – гривна и обеца. „Много близо до съкровището открихме скелет на мъж в неестествена поза, тоест не говорим за погребение.

Беше открит частично между срутените керемиди. Запазена за проучване беше само долната част на скелета – долните крайници и част от горните. Предполагаме, че става дума за драматична история – най-вероятно мъжът е загинал при нашествието на готите и след това не е бил изровен от срутената сграда, за да бъде погребан според обичаите“, разказват Елена Божинова и Камен Станев.

Това обаче е само малка част от любопитните парчета история, която двамата археолози и екипът им тепърва ще сглобяват, защото в западната част на сектора – непосредствено под средновековните останки в момента работят върху друго интересно разкритие.

Става дума за останки от късноантична постройка – богато декорирана сграда със стенна полихронна украса. Много ясно се различават богатството на цветове, на фигури – ромбове и кръгове. Вероятно става дума за фигурална украса, но това ще стане ясно тепърва при теренните работи.

„Тази богато декорирана стена вероятно е била демонтирана още през Средновековието, а под нея откриваме и мозайка, която ще проучваме занапред“, разказват специалистите. В профила на земята и от откритите фрагменти те виждат, че пластът мозайка е разположен на площ от 8 метра дължина и над 5 метра ширина.

Намерени са и още кум любопитни артефакти – теглилки (екзатии), малко бронзова фигура, вероятно на Фортуна, фрагменти от чинии, внесени отвън с два фриза изображения на плаващи птици, бягащи хрътки или глиган.

На базата на откритията си те предполагат, че става дума за публична страда, но се застраховат, че са в началото на проучванията в сектора с останките от богато декорираната сграда. Нивото, на което е открита, е като на Епископската базилика. Освен това в други зони на обекта са открили над 100 монети от различни периоди – от Античността до Средновековието. Много е интересно, че тук обектът е много чист.

Имаше само едно съвсем малко нарушение от 19-началото на 20 в. Още от на около метър дълбочина от съвременния терен започнаха да се появяват деструкции – керемидени нива на сгради от втората половина на 12 и началото на 13 в. Има и едно интересно вкопаване с много богат материал от 11 век, което още не е изчерпано. Говоря за находка на битова керамика – гърнета и съдове за маса, явно са съхранявани в дървена конструкция, защото е пълно с пластове пепел и въглени.

Открихме животински кости и това, което е най-интересно – много голямо количество миди и стриди. И друг път са откривани такива, но в този случай бяха много голямо количество“, разказа Камен Станев, който е експерт по средновековна археология. Той допълни, че от средновековния период – от втората половина на 12 век, на обекта са регистрирали поне две къщи, с един запазен зид.

Има и две жилища в южната част на обекта, които са били вкопани, но археолозите са ги регистрирали по материали и по подовете. Става дума за вкопани помещения – мазета. Любопитното е, че в един момент, поради някаква причина, нивото на едното мазе е повдигнато от обитателите с половин метър. Открити са и керемиди.

Разкопките са спасителни, защото имотът е частен и собствениците предвиждат да построят жилищна сграда. Средновековните помещения са доста разрушени, но вероятно става дума за къщи заради строителните материали, каквито са открити и на други обекти в района.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна пещера зейна в двора на Митко от Смолян, почти погълна къщата му
Next: Ники забеляза странно гнездо на плевнята: Няма да повярвате какво изпълзя от него

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.