Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отличничка от университета работи като продавачка, не може да си намери работа като учител вече 3 години
  • Новини

Отличничка от университета работи като продавачка, не може да си намери работа като учител вече 3 години

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
stashsdhfggdhfghg.jpg

Интересът към учителската професия тази година е голям. Основната причина според директорите е увеличението на заплатите в образователната сфера.

Но заради наплива на учители все по-малко от тях успяват да се реализират на пазара на труда. В малките населени места пък няма желаещи. Пример от Благоевград, където в някои училища за едно място кандидатстват 30 души.

 

Евелина Стоименова е завършила „Английска филология“ с педагогическа квалификация, но в момента работи като продавач-консултант. Въпреки отличната диплома и голямото ѝ желание да преподава в училище вече 3 години не успява да се реализира по съответната специалност.

„Ходила съм минимум на 5 интервюта и не съм срещнала най-адекватните въпроси от самите директори на училищата. Мисля, че трябва да си обновят начина, по който подбират персонала“, коментира пред БНТ Евелина Стоименова.

 

Според нея и нейните колеги основният проблем при търсенето на работа е липсата на стаж, който директорите на училищата изискват при назначаването на нов преподавател.

„Какво се случва с младите хора, които току-що са завършили и го нямат този стаж? – Случва се това, което се случва с мен. Просто отпадат и съответно желанието им и мотивацията им наистина да се борят да стигнат до такова ниво, че да получат тази работа, просто е наистина минимален шансът. От 30 човека да речем в момента мисля, че 5-6 човека активно се занимават с това нещо“, допълни Евелина Стоименова.

 

Отиваме в благоевградското 8-мо училище, където има една обявена свободна позиция за учител по математика. За нея до този момент са кандидатствали 6 човека, но с приоритет ще бъдат тези, преминали практическо обучение в същото училище.

 

„От години ние сме базово училище на Югозападния университет „Неофит Рилски“. При равни условия взимаме кандидатите, които са били при нас на стаж и можем да гарантираме, че те са добре подготвени за изпълнение на педагогическите задължения“, заяви Сергей Биров, директор на 8 СУ „Арсени Костенцев“, Благоевград.

 

В Благоевградска област най-много са кандидатите за учители по физическо възпитание и спорт, като в 5-о училище за едно място се борят 30 души. Въпреки засиления интерес към учителската професия през последните години все по-трудно се намират преподаватели по биология.

 

„Пенсионирахме колежката по биология и здравно образование, задържах я една година с цел, ако все пак някъде в университетите открият учебна дисциплина „Биология и здравно образование“, съответно кандидатстващият специалист да се запише“, каза още Сергей Биров.

Според училищните директори откриването на нови педагогически специалности в университетите и броят на обучаващите се студенти в тях трябва задължително да бъдат съобразени с пазара на труда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета Денков, смрази журналистка
Next: Известен футболист по спешност в болница, борят се за живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.