Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна
  • Новини

Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
asckdskvdkfvkbffgbfg.png

Българите масово се хранят с египетски боб заради по-ниската цена на зрелия фасул, който в магазините се предлага близо два пъти по-евтино от прочутия смилянски боб.

Килограм зрял фасул се внася у нас от трети страни извън ЕС средно срещу 1,09 лева за килограм, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните foodprice.bg.

 

В магазините обаче цената му вече е близо 6 пъти по-висока и килограм зрял фасул в страната се предлага средно срещу 5,99 лева за килограм на дребно.

В същото време истинският смилянски боб, който можете да купите от производители в региона на Смолян, но само ако имате връзки, защото иначе има голям шанс да ви пробутат скъпо отново египетски фасул, струва по 10-12 лева за килограм или двойно по-скъпо от предлагания пакетиран фасул в търговските вериги и насипния по пазарите в страната, показа проверка.

Най-евтиният боб ядат в региона на Разград, където килограм зрял фасул може да бъде намерен на дребно срещу 3,99 лева за килограм според информацията във foodprice.bg. Цената му е по-ниска дори от средната на едро в страната.

4,15 лева за килограм струва средно на едро в страната килограм зрял фасул, показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През изминалата седмица цената му е намаляла с 2 ст. за килограм.

Най-много за същото количество на дребно плащат хората в София-област, където зрелият фасул струва 6,79 лв./кг.
Цената на ориза и захарта също се увеличават значително от вноса на границата докато стигнат до трапезата, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните. Оризът се внася от трети страни при цена от средно 1,08 лева за килограм с ДДС. В същото време средната цена, на която се предлага на дребно в страната е 4,36 лв./кг. Най-евтино може да бъде закупен отново в област Разград – срещу 2,39 лева за килограм на дребно (отново по-евтино отколкото средната цена за страната на едро), а най-скъпо в региона на Пловдив – срещу 4,99 лв./кг. На борсите и тържищата в страната оризът на едро струва средно 3,23 лева за килограм.

Вносната захар у нас също се продава с надценка, макар и значително по-ниска от тази на ориза и на зрелия фасул. Сладкият продукт се внася от трети страни извън ЕС при цена от 1,67 лева за килограм, а в магазините в страната се предлага средно срещу 2,81 лева за същото количество.

На едро цената на захарта е средно 2,20 лв./кг, като през изминалата седмица поевтинява с 4 стотинки за килограм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Длъжници и на оня свят! Починала преди 8 г. жена се оказа с неплатен ток
Next: Извънредно! Маскирани нахлуха в ГДБОП, арестуваха полицай за шпионаж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.