Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново местим стрелките! Защо продължаваме да го правим
  • Новини

Отново местим стрелките! Защо продължаваме да го правим

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
metmastasmtas.jpg

Тази нощ, 30 октомври, преминаваме към зимното или астрономическото време. В 4:00 часа сутринта стрелките на часовника се връщат с един час назад.

Това означава, че денонощието ще бъде с един час по-дълго.

Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март и затова го определяме и като зимно.

Над 70 страните в света все още сменят стрелките. В България това правило започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г. От 2002 г. насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя на октомври и завършва в последната неделя на март.

Не изпускай тези оферти:

Астрономическото часово време е въведено в света, за да се спестяват разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

Това се постига заради по-доброто съвпадане на часовете от светлата част на денонощието с активните часове за работа и тръгване за училище.

Аргументите за корекцията обаче вече не са толкова валидни и са потенциалната икономия на пари се поставя под съмнение, а дискомфортът, който изпитва човек заради часовата промяна също не е без значение.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на американския политик, общественик и просветител Бенджамин Франклин, припомня Дир.бг. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки сами трябваше да изберат дали искат да преминат на изцяло на лятно или зимно часово време. Решението за прекратяването на смяната на часа обаче все още не е на дневен ред.

Всички модерни компютри, телефони, смартфони и електронни часовници правят часовата корекция автоматично (ако тава не им е изрично забранено). За часовниците със стрелки е нужна ръчна намеса.

Европа
Докога ще сменяме лятно и зимно часово време?

Докога ще сменяме зимно и лятно часово време? През 2018 г. гражданите на ЕС гласуваха да се прекрати превъртането на часовниците, но страните от ЕС не успяха да се споразумеят. Има ли шанс това да стане скоро?

Лятно и зимно часово време

В неделя (30.10. срещу 31.10) отново ще трябва да местим часовниците. А в Брюксел пак трябва да се водят разговори за смяната на времето – тъй като въпросът не е отпаднал от дневния ред. Всъщност той трябваше отдавна да е вече решен – още през 2018 година ЕК предложи да се сложи край на смяната на лятното и зимното часово време.

Още повече, че от проведеното за целта онлайн проучване стана ясно, че над 80 процента от участвалите 4,6 милиона души искат именно това. Европейският парламент също подкрепи предложението с голямо мнозинство. Това, което все още липсва, е одобрението на 27-те държави членки. Но те вече от години не предприемат нищо по въпроса.

Всичко зависи от страните членки

„Последната дискусия се състоя през 2019 година“, казва говорителят на ЕК Адалберт Янц. „Топката е в ръцете на държавите членки.“ Тя обаче вероятно там и ще си остане – тъй като очевидно в европейските столици никой няма желание да се занимава със сложната тема.

Неофициалната позиция на Берлин е, че поради пандемията, войната в Украйна и енергийната криза Европа има съвсем други грижи. Маркус Фербер от ХСС е твърд противник на постоянните смени на времето и отправя критики към бездействието на ЕС: „Мога само да призова европейските министри на транспорта да се съберат. Изкуственото местене на часовниците е едно объркване, което ние се причиняваме по два пъти в годината. Сега това трябва да приключи“.

Нужна е координация в европейски мащаб

Въпросът обаче е доста по-сложен – тъй като всяка страна от ЕС трябва да реши за себе си дали нейните граждани да живеят изцяло по зимното или изцяло по лятното часово време.

С което проблемите тепърва започват. Ще има ли и занапред една голяма часова зона с общо 16 държави? Или хората, които ежедневно прекосяват границата, за да отидат на работа в съседна държава, ще трябва два пъти да местят часовниците си? Какво ще стане с железниците и летищата? Дали при това положение в Испания през зимата ще се развиделява едва в 10 часа, а в Полша ще се стъмва още в 14,30?

Въпросите са много. Нищо не е лесно, но решения има, смята евродепутатът от Социалдемократическата партия Исмаил Ертуг: „От държавите членки се изисква, включително и от Европейския парламент, да намерят решение по отношение на смяната на времето.

А когато тази смяна бъде отменена, трябва да се положат усилия ЕС да не представлява килим от кръпки. Изключително парадоксално е, че държавите членки изобщо не се занимават с проблема“.

Свършила ли си е работата ЕК?

Държавите обаче от своя страна отправят претенции към Еврокомисията и твърдят, че тя така и не е предоставила исканата всеобхватна преценка за последствията от прекратяване на смяната на времето. Брюксел обаче не споделя това схващане. С други думи, изход засега не се очертава и вероятността да не се случи нищо повече е доста голяма.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В момента в България се случва нещо сериозно, над Рила се стеле гъст дим! Предаваме от мястото
Next: Аларма! Поръчаха да бъде отстранен главния прокурор Гешев. Ето кой стои зад това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.