Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново негативизъм срещу самотна майка, герой в Бригада нов дом
  • Новини

Отново негативизъм срещу самотна майка, герой в Бригада нов дом

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
dsfvsdbfgdngfhnhjmhj.png

Каквото и да се направи за доброто на някой, винаги се намират хора, които ще търсят негативи.

Едва показан последния епизод от „Бригада нов дом“, заваляха коментари от рода на „защо не чисти“, „защо й се помага като има кола“ и други, които дори не стават да им се обръща внимание.

Явно ръцете на клавиатурата изпреварват главата, защото доста от тези критикари, дори не са следили внимателно какво разказва жената във визитката си. Има питащи къде е мъжът, който да се погрижи за семейството си и за ремонта, въпреки, че тя на широко разказа житейския си път, който я е довел до това положение.

ТЕ и вътре не си чистят, не само навън нямат време и аз нямам време!!!

За лека кола има пари, а за ремонта няма. Взела съборена къща на село и хората и я оправят без пари, къде е мъжа й? Може и да се върне наготово, много ме съмнява да драма за пред медиите нещо не й вярвам.

Браво на бригадата! Тази жена да вземе да си почисти двора . Бригадата трябва да показва обекти които са ремонтирани през миналите години!

За щастие повечето хора искрено се радват, че се намират хора да помагат. Освен бригадата, в работата се включват и много доброволци, които помагат да се осъществи мечтата на децата и майката за едни нормални условия за живеене.

Толкова негативни коментари и злоба! Вместо всички да се радват, че е направено добро и децата, които са родени инвитро да не живеят в мухъл и влага!

Много сме лоши. Колата да не е последен модел. С три деца и е нужна. Дано има повече такива силни и борбени жени.

Браво на бригадата! Браво и на тази мама! Прекрасни деца! Всички да бъдат живи и здрави!

Намериха се и такива, които се съмняват, че това е само сценарий и момчетата не работят, по-скоро се забавляват.

Браво на бригадата и Мария! Но ми прави впечатление, че много малко се показва работата по ремонта, а непрекъснато виждаме почивките и приказките на бригадата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с много важна информация
Next: Георги Атанасов-Гецата след 7 г. в Чикаго: В Америка и семки да продаваш, можеш да издържаш семейство

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.