Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново падам на колене пред вас! Върнете усмивката на Биляна
  • Новини

Отново падам на колене пред вас! Върнете усмивката на Биляна

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
sfdgdfgqweqwee.png

„Детето ми е оперирано в болница в Турция. Диагнозата й е хидроцефалия и арахноидит.

 

Закарахме я в състояние на квадрипареза. След операцията започна да усеща крайниците си и да ги движи. Но сме наполовината път.“, изплаква орисията си майката на Биляна.

В Турция Били заминава с линейка в състояние на квадрипареза. Започната е рехабилитация , която струва 660 eвро на седмица, без престоя и транспорта. Ще продължи 3-4 месеца.. Следват контроли за преценяването на състоянието й, за да се реши поставянето на стенд.

„Били беше оперирана, без вашата помощ това нямаше да може да се случи. Чака ни още много борба до крайния успех,а Турските лекари обещават Били отново да стане пълноценен човек . За пръв път от месеци насам видях Били да се усмихва….Роди се НАДЕЖДАТА!”, обнадеждена е майката.

Моли се на всеки, който е съпричастен с да помогне на Били да бъде отново слънчево момиче, каквото е било преди да се разболее..

„Всяка помощ, колкото и малка е добре дошла, капка по капка вир става ..Отново падам на колене пред всички вас и като майка на Били, горещо моля, ако можете и желаете …помогнете.

 

Вярвам и зная, че Доброто се връща един ден под всякаква форма.

Животът е непредвидим, никой незнае какво го чака утре, да бъдем добри хора, защото сме взаимосвързани, един организъм сме…Благодарим от все сърце!!!”“, не успява да скрие сълзите си изтерзаната майка.

Даренията в подкрепа на Биляна са на нейно име.

Титуляр: Биляна Ерославова Христова /Bilyana Eroslavova Hristova/ .
БАНКА ДСК сметка в евро- IBAN BG88STSA93000027624688 BIC STSABGSF и в лева – IBAN BG40STSA93000027624679 BIC STSABGSF БАНКА ДСК.
И пейпъл https://www.paypal.me/Eroslavova
Revolut :@bilyancl6v Bilyana Hristova.
Дарения можете да правите и през касите на “ Изи Пей“. За целта е нужно да представите банковата сметка,имената на получателя и основание за плащането „дарение за лечение“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ани е нашият живот! Помогнете!
Next: Прекрасна млада жена се нуждае от спешна помощ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.