Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново смърт. Страшни катастрофи затвориха автомагистрала Тракия, има много ранени
  • Новини

Отново смърт. Страшни катастрофи затвориха автомагистрала Тракия, има много ранени

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
ksatpatpaiciac.jpg

Общо 8 катастрофи са станали на АМ „Тракия” до 10 часа в първия ден на август, предаде Нова нюз. Едно от тежките произшествия е станало около Пловдив, при което лек автомобил е удали миниван.

В следствие на удара колата, в която са пътували трима души, се е преобърнала. Всички в автомобила са ранени, един от тях е с опасност за живота, предаде репортер от местопроизшествието.

Другият по-сериозен инцидент е преди Бургас където са се сблъскали лек автомобил и микробус. Задръстванията са километрични, като това около Пловдив е поне 5 км. Тежък е трафикът и в другата посока на магистралата, където има дълга опашка от камиони.

Изключително интензивният трафик в най-отпускарския месец предизвика серия от катастрофи тази сутрин на магистрала „Тракия“.

Около 5-километрова колона се е образувала в пловдивския участък на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас. От сутринта са възникнали 10 пътни инцидента, като при единия има загинал, предаде Пловдив 24.

Пловдивската полиция апелира водачите на МПС, които пътуват по автомагистрала „Тракия“ към Бургас, да бъдат с повишено внимание и да се съобразяват с натоварения трафик. От 120-ти км започва почти 5-километрова колоната от автомобили, която се е образувала в резултат на възникнали тази сутрин поредица пътни произшествия.

За времето от 7.30 ч. до 10 ч., в отсечката между 130-ти и 138-ми км, са регистрирани 9 катастрофи без сериозно пострадали. От екипите на място са отработени по административен ред в максимално най-кратък срок с цел освобождаване на движението.

Към 9.30 ч. е приет сигнал, че край 127-км лек автомобил „Фолксваген“ се е преобърнал на пътя, след като застигнал и блъснал отзад лек автомобил „Дачия“. За оказване на спешна медицинска помощ с линейка са транспортирани водачката и двама пътници от първата кола. По данни на лечебното заведения единият от тях е починал.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напръскайте с това във Вашия дом и там няма да има комари, хлебарки и мухи само след 2 часа
Next: Ще конфискуват автомобилите на пияните и дрогирани шофьори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.