Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отправиха смъртна заплаха към Сираков! Илиана Раева с обръщение към Радев
  • Новини

Отправиха смъртна заплаха към Сираков! Илиана Раева с обръщение към Радев

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
raeeqevqvasvas.png

Президентът на БФХГ и съпруга на Наско Сираков Илиана Раева публикува в социалните мрежи отворено писмо отправено към президента на Румен Радев, председателя на Народното събрание Росен Желязков, министър председателя Николай Денков и всички останали отговорни институции.

Причината е пост в социалните мрежи на известният фен на „сините“ Любомир Костадинов, който е написал „Смърт за Раев“ в минутите след края на двубоя срещу Шкупи.

Ето какво е написала Илиана Раева:

До всички медии в страната

До всички Левскари

До цялата българска общественост

Уважаеми дами и господа,

Ето пълният текст на писмото на Илиана Раева:

До Президента на РБългария, г-н Румен Радев

До председателя на НС, г-н Росен Желязков

До министър председателя на Р България, г-н Николай Денков

До министъра на МВР, г-н Калин Стоянов

До мимистъра на ММС, доц. д-р Димитър Илиев

До Прокуратурата на Р България

До председателите на всички политически партии

Силно обезпокоена и омерзена се обръщам към всички вас за съдействие и помощ.

Вчера, след победата на “Левски” в Скопие, буквално минути след успеха, е написано публично ужасното послание към съпруга ми Наско Сираков, наричан от известно време Раев от същия индивид, което гласи “СМЪРТ ЗА РАЕВ”. В коментар под написаното, съмишленик на същия добавя:

“ И ЗА МОМИЧЕТАТА МУ”

Лицето Любомир Костадинов, наричан Младежът, системно обижда, унижава семейството ни. По незнайни причини има претенции към ПФК “ Левски”. Състоянието, в което е изпаднал след вчерашната победа на “Левски” явно е отключило неконтролируеми емоции и той публично е заплашил цялото ми семейство. Това вече е много сериозно.

Няма да обяснявам кои сме ние с Наско, какво сме дали и какво продължаваме да правим и даваме на България и на ПФК “Левски”. Всички знаят. Предпочетохме да работим тук, в Родината си, върнахме от чужбина и децата си, за да работят тук, в България. Имали сме многократни възможности като много българи да напуснем. Не го направихме. Обичаме силно България и с огромна любов двамата работим успешно за имиджа и пред света.

Аз все още вярвам в институциите на страната си. И няма да спра да вярвам.

Във всяка цивилизована, правова, европейска държава, този човек вече щеше да е задържан, както и другият заплашил мен и дъщерите ми със смърт.

Непонятно ми е как някои медии дори показваха като новини на страниците си отвратителните постове на на този… не знам как точно да го определя.

Да се толерира подобно поведение е тема за сериозен размисъл. Духът ми се бунтува и

искам да попитам:

Кой дава увереност на този човек безнаказано и уверено да малтретира семейството ми?

Кой му е вменили недосегаемост, за да заплашва СЪС СМЪРТ семейството ми?

Какво е вършил този човек ( трудно произнасям тази дума за него), за което не е бил наказван според Закона, за да си позволи да заплашва семейството ми със смърт?

Кой стои зад този човек и го пази от Закона, и му дава вяра да дерибейства безнаказано?

Уважаеми дами господа!

Моля за вашата помощ и адекватни реакции за случилото се.

Този човек няма място не само на стадиона, той няма място по улиците. Той е заплаха за живота на семейството ми., а може би и на други, за които не знаем.

Ако институциите не ни помогнат, ви уверявам, че като гражданка на Обединена Европа ще поискам публична помощ от Европейския Парламент и институции.

Аз вярвам, че българските институции ще направят необходимото. Моля, не убивайте надеждите ми, защото със сигурност много хора ще припознаят своето мислене и чувства чрез това мое обръщение.

Бих искала да благодаря за абсолютната подкрепа на левскарската общност към своята най-голяма жива легенда Наско Сираков. Тази ваша подкрепа му дава безгранични сили и вяра да продължи Мисията за спасяване на любимия си “Левски”

Бъдете сигурни, че той няма да се откаже и заедно с вас и с хората, които са до него в клуба, и тези които му помагат безрезервно всеки ден ще успее!

Отворете снимката и прочетете и коментарите под нея.

P.s. Станимир Стоилов, поздравления за избора ти…

Бъди жив, здрав ти И МОМИЧЕТАТА ТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкри се кой е убил 24-годишния Димитър, който беше открит заровен край село Цалапица
Next: Извънредно: Обявиха как и къде е намерила смъртта Шинейд О Конър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.