Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отряд Кобра: Първи кадри от ареста на Георги Семерджиев
  • Новини

Отряд Кобра: Първи кадри от ареста на Георги Семерджиев

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
paruravkadriivi.jpg

От пресцентъра на МВР разпространиха ексклузивни кадри от задържането на Георги Семерджиев, който във вторник вечерта уби две млади жени в София.

Малко след 13.30 часа днес той бе заловен при спецакция на СДВР и сектор „Кобра“ в апартамента, в който е живеел без адресна регистрация.

Незабавно след подадения снощи сигнал за възникнало тежко пътнотранспортно произшествие в района на бул. „Черни връх“ са насочени екипи на пътна полиция, които отцепват района и осигуряват извършването на оглед.

След осъществена връзка с НСлС, на място пристигат разследващи екипи и следователи, които извършват мащабен оглед през нощта, независимо от падналия обилен дъжд. Установени са първоначалните факти около катастрофата, довела до разцепването на автомобила и фаталния удар, причинил смъртта на двете млади жени, както и самоличността на избягалия от местопроизшествието шофьор.

Веднага, още в ранните часове днес, започват и издирвателните действия с цел установяване на евентуалния адрес, на който 36-годишният се укрива.

Първоначално е проверен адреса на родителите му, а по оперативен план разследващите установяват апартамента, в който издирваният е живеел без адресна регистрация. С помощта на столичния отряд „Кобра“ е извършено влизането в дома, където е открит и задържан водачът във видимо неадекватно състояние.

Предстоят множество експертизи, които ще изясняват редица детайли – от скоростта, с която е управляван автомобила, кръвна проба на задържания за шофиране под въздействието на алкохол и наркотични вещества, валидността на свидетелството му за управление, издадено в чужбина, подменените регистрационните табели.

Същевременно разследването продължава и в посока установяването на самоличността на негов спътник. На този етап е уточнено, че същия ден 36-годишният е извършил още едно пътнотранспортно нарушение.

Делото по случая се гледа от Националната следствена служба.

Преди минути от думите на вътрешния министър в оставка Бойко Рашков се подразбра, че е установена жената, за която се предполага, че е била с Георги Семерджиев по време на катастрофата.

Пред депутатите от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред обаче той не разкри други детайли от разследването.

„Информацията, която имам, е от проведената оперативка. Има данни, че е имало съучастник – една жена, която е установена. Главното действащо лице е издирвано, но вече е налице. При разкриването на случая сме напред“, уточни вътрешният министър.

По думите му истинското решение не е в повишаването на наказанията, а трябва да се обърне внимание и на своевременното реагиране и профилактиката.

„Не можем да вървим само по пътя за повишаване на наказанията, защото очевидно това не може да бъде решението. Да, трябва да се вземат по-строги наказателни мерки в подобни случаи. Трябва да се постави и въпроса, докога на такива лица ще се назначава охрана от МВР, защото са защитени лица на прокуратурата и се касае за следствена тайна“, добави Рашков.

„Във всички случаи той ще бъде санкциониран. Не можем да попречим обаче той да излезе от гаража си. Важно е доколко санкцията ще има възпиращ ефект. В НК има санкция за водач, управляващ без свидетелство за управление. С другите номера той ще заблуди първоначално органите на реда, той вероятно е имал определени мотиви. Това трябва да бъде предотвратено“, каза той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД на изпита по български в Пловдивския университет
Next: Ива Митева: Знам цената

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.