Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отстраниха от МВР полицайката Любка Гечева заради мелето с поршето
  • Новини

Отстраниха от МВР полицайката Любка Гечева заради мелето с поршето

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
ostnastastnastna.png

Отстраниха от работа полицайката Любка Гечева заради катастрофата на Околовръстното, съобщиха служители на МВР, пожелали анонимност.

Заедно с нея е махнат и нейният колега, с когото е била на смяна по време на катастрофата на 25 септември. Твърденията на адвокат Ива Борисова, че нейният клиент Димитър Любенов е наел шофьор на „Дринк енд драйв” да управлява поршето му, не могат да се докажат.

По думите на защитничката след проверка полицаи са позволили на клиента й да кара автомобила си като са получили подкуп от 200 лв.

„На камерите в района се вижда единствено патрулката, но не и извършената от служителите на МВР проверка. На тях може да се държи сметка единствено, че не са оказали помощ на пострадалите французи”, коментират пред медията ни столични криминалисти.

Не изпускай тези оферти:

Те обясниха, че полицайката, която успокоявала Димитър Любенов след катастрофата, не е Любка Гечева. Тя е от Четвърто районно управление.

От прокуратурата първоначално отказаха да арестуват Гечева и нейния колега, тъй като не са извършени следствени действия. Впоследствие бе образувано досъдебно производство срещу двамата. Те не са задържани, защото няма доказателства за извършени от тях престъпления.

За Любка Гечева е известно, че е била разследвана от МВР за контакта си с наркодилъра Йонко Иванов. Тя е била командирована в Слънчев бряг, когато мъжът е арестуван там с пико, а впоследствие осъден на година и четири месеца затвор.

Иванов бе задържан през август 2018 г. в курорта.

Вечерта Йонко публикувал свои снимки във фейсбук с полицайката. Тя не е писала докладни записки за контакта си с криминален контингент, макар да е длъжна по закон.

Йонко парадирал из курорта, че полицайка му е гръб и го пази. Не е споменавал обаче, че става дума конкретно за Гечева, пише Лупа бг.

Още криминални:

Липсващ превод спаси мъртвопиян германец от 2 бона глоба и отнемане на книжката за 24 месеца. Чужденецът шпорил с аудито си в „Тракия“. Бил спрян за полицейска проверка на кръстовището на ул. „Недялка Шилева“ с ул. „Цар Симеон“ в Пловдив.

Униформените отчели, че седналият зад волана мирише силно на алкохол и че бил със забавени реакции. Бил поканен да излезе и видели, че залита.

Германецът отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол. Бил издаден талон за медицинско изследване, но той не пожелал да даде кръв.

Последвал акт за 2 бона и отнемане на книжката за две години. Полицаят, съставил акта, заявил, че по време на проверката е общувал с германеца на български език и той горе-долу го разбирал, пише „Марица“. Според разпитани свидетели обаче германецът не владее български език и не общува на него.

Актът и наказателното постановление обаче му били връчени на български, без превод на немски, което според съдът е накърняване правата и законните му интереси да участва пълноценно в производството срещу него.

На това основание магистратите отменили санкцията и постановили МВР да поеме разноските по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Настръхващо! Близка на загинала в Арсенал: Работеше с отрови и барут, все работниците са виновни
Next: Страшно меле в Бобов дол! Мъж влезе в кръчма с въпроса: Кой от вас се вижда с жена ми и настана голям бой

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.