Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отхвърлен млад мъж заля с бензин и запали ученичката Анка
  • Новини

Отхвърлен млад мъж заля с бензин и запали ученичката Анка

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
aanansksita.jpg

Кадър ФБ, Анкита

Смъртта на 19-годишната индийка предизвика огромно възмущение от продължаващите насилия срещу жени в страната. Жертвата, която се е наричала Анкита, е от района на Думка и е била в последния клас на гимназията.

Индия е една от страните с най-високи нива на насилие спрямо жените в света.

Твърди се, че е била залята с керосин, докато е спяла, и е била подпалена от мъж, който започнал да я преследва, след като тя отхвърлила предложението му за брак. В болница са се опитали да спасят жената, на тя е починала от раните си, предаде Дойче Веле.

Не изпускай тези оферти:

Масови протести

Смъртта ѝ предизвика масови протести с искания за справедливост. В крайна сметка ситуацията излезе извън контрол, поради което се наложи службите за сигурност да възстановят реда. Окръжните власти ограничиха движението на хора, за да предотвратят последствията от инцидента.

Местните индуистки групи и политици призоваха за това предполагаемият извършител, който е задържан от полицията, да получи смъртно наказание и предположиха, че той е убил Анкита и от религиозни подбуди, тъй като тя е индуистка, а той е мюсюлманин.

Думка е с голямо индуистко мнозинство – 79 % от населението, докато само 8% от жителите му са мюсюлмани. Политици от опозицията в Индия заявиха, че смъртта на Анкита показва как законът и редът се разпадат в щата Джаркханд.

„След жестокостта, проявена към Анкита, нейната смърт накара всеки индиец да сведе глава от срам“, заяви в Tуитър Рахул Ганди, лидер на основната опозиционна партия „Индийски Национален Конгрес“. „Днес е крайно необходимо да се създаде безопасна среда за жените в страната“.

Насилие срещу жени

Въпреки че в Джаркханд се намират над 40% от минералните ресурси на Индия, корупцията и шуробаджанащината са довели до ситуация, в която 39% от населението живее под прага на бедността, а недохранването при малките деца е сериозен проблем. Убийството отново възпламени възмущение заради насилието срещу жени в Индия.

Според ООН разпространението на домашното насилие, насилие и убийствата на жени е причината Индия постоянно да се нарежда в долните 20% на индекса за неравенство между половете.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!
Next: Как Румен Радев може да ни управлява, докато е ЖИВ?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.