Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отчаяната майка на 7-годишния Дими: Срината съм, стоя и гледам в една точка, защо, Боже, защо децата?
  • Новини

Отчаяната майка на 7-годишния Дими: Срината съм, стоя и гледам в една точка, защо, Боже, защо децата?

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
otqasnasngasas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дими е на 7 годинки и страда от много рядък Микроделеционен синдром 1р36.33, от който има аутизъм, епилепсия, мускулна хипотония, сърдечни и очни проблеми и още ку пдиагнози. Майка му се обърна към ПловдивМедия с разтърсваща изповед. Публикуваме без редакторска намеса.

Здравейте мили хора,
пише ви една отчаяна майка. На ръба сме! На ръба да изгубим надежда….на ръба на силите си ….но не буквално , а чисто финансово.
Понякога си мисля, че Ада е тук на земята!

Стоя гледам в една точка и се чудя,защо всичко е толкова несправедливо!? От години водим безмилостно жестока борба! Правили сме какво ли не изпълнени с надежди,които после се чупят на хиляди парчета!

Отидохме и в Турция със сърца пълни с надежда!Но се върнахме пречупени и съкрушени! След направените изследвания,прегледи и много страх и сълзи, операцията засега се отлага. Ще бъде наблюдаван, за епилепсията ще продължим с лекарства.

Водят го високо рисков пациент 3 степен, заради купищата му здравословни проблеми!

От направените генетични изследвания, които ще излязат след два месеца и се потвърди диагнозата му поставена в България преди време, лек няма да има за детето ни!

Само ще чакаме, изпълнени със страх да се отключат нови болести от тежкия синдром!
Ще попитате защо? Защото, въпреки че света е напреднал много, все още никой никъде не лекува гените на хората.

Можем само да го потдържаме с много терапии, които са много скъпи и непосилни за нас, за да не атрофират мускулите му и да има що годе живот, доколкото е възможно. Но надежда за лек няма! Толкова ми се иска диагнозата да е сбъркана, което е почти невъзможно!

Искам всичко да е един лош сън, но уви това е жестоката действителност!
Пиша, а ръката ми трепери. Защо Боже, защо децата? Срината съм до основи с надежда, че ще се изградя отново.

И че, колкото и да се губим в тъмнина, борбата трябва да продължи, колкото и тежка да е тя. Болката, която като буца е застанала в гърлото ми, и не ми дава да дишам.

Радвайте се на децата си, прегръщайте ги и знайте, че щом са здрави вие сте приказно богати! На някои хора тази привилегия е отказана!


За жалост резултатите на детето в Турция не са добри и то може да се поддържа с терапии, които са непосилни финансово за близките.

За желаещите да помогнат:
https://www.paypal.me/DimiPepi
IBAN:BG37FINV91501016703408
BIC:FINVBGSF
Жана Атанасова Иванова-майка
Основание: В полза на Димитър Ивайлов Димитров

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Нав: Комшията ми каза, че аз съм следващата му жертва
Next: Песента на спасението: Баща и дъщеря, прегърнати 105 часа под руините, с трогателен разказ

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.