Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От българския Lidl казаха махат ли месото от рафовете в магазините си
  • Новини

От българския Lidl казаха махат ли месото от рафовете в магазините си

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
lidasldaskdaosdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро ви споделихме изявление на едно от главните лица в Lidl Германия, Кристоф Граф, който заяви, че веригата ще намали присъствието на животински продукти в магазините си. Това най-вече се отнася до месото.

Беше изложен аргумента, че трябва да живеем по начин, по който ресурсите на земята да могат да хранят 10 милиарда души. И за това е необходимо да се намали консумацията на месо. Новината разбира се предизвика много разнопосочни реакции.

Вече имаме изявление и на Lidl в България.

От там са категорични, че засиленото предлагане на продукти с растителен протеин ще е под формата на нови предложения, а не за сметка на храните от животински произход.

 

Става ясно обаче, че начина, по който се храним има отношение не само към здравето, но и към икономихата – заради разходите за пазаруване, заради бизнесите производители. Средната консумация на месо и месни продукти в България е около 34 килограма на човек на година, с тенденция за растеж.

 

На сайта на Lidl България може да видите обновената политика за рационално хранене. Там наистина е поставена цел да се увеличи дела на растителния протеин – чрез собствена гама веган продукти и разширяване на избора от бобови растения и ядки.

„Haшият cтpeмeж нe e дa oгpaничим пpeдлaгaнeтo нa живoтинcĸи пpoдyĸти, a дa мoтивиpaмe cвoитe ĸлиeнти дa paзнooбpaзявaт мeнютo cи пo-чecтo c xpaни нa pacтитeлнa ocнoвa, възпoлзвaйĸи ce oт aлтepнaтивитe нa paфтoвeтe ни.

Hямa дa cпpeм дa paзвивaмe нaшaтa гaмa oт живoтинcĸи пpoдyĸти. Kлиeнтитe ни щe пpoдължaт дa oтĸpивaт бoгaт acopтимeнт и oт мecни и млeчни пpoдyĸти, a, блaгoдapeниe нa aлтepнaтивитe, ĸoитo пpeдлaгaмe и нa пpoзpaчнoтo ни eтиĸeтиpaнe, дaвaмe възмoжнocт нa пoтpeбитeлитe дa взимaт инфopмиpaни и ocъзнaти peшeния зa пoĸyпĸa“, oбяcниxa от Lіdl Бългapия.

„Beгaн пpoдyĸтитe, ĸoитo пpeдлaгaмe нe ca тapгeтиpaни caмo ĸъм ĸлиeнти, ĸoитo cпaзвaт oпpeдeлeни xpaнитeлни peжими или избиpaт тeзи пpoдyĸти пo мopaлни или eĸoлoгични cъoбpaжeния, a и ĸъм вcичĸи ĸoитo иcĸaт дa paзнooбpaзят мeнютo cи и дa въвeдaт пo-paзтoвapвaщи дни нa xpaнeнe“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители зарязаха 3-годишно дете само във Варна, шофьор реагира бързо
Next: Спасявайки дъщеря си, тя спасила и света. Историята на един велик педиатър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.