Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От ГЕРБ излязоха с извънредно и неочаквано решение, което променя играта за 48-то НС
  • Новини

От ГЕРБ излязоха с извънредно и неочаквано решение, което променя играта за 48-то НС

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
gasgkasgkasg.jpg

ГЕРБ обяви решението си да оттегли кандидатурата на Росен Желязков за председател на Народното събрание. От там вярват, че това е знак за готовност за компромиси и търсене на решене. Това беше обявено на извънреден брифинг.

Остава неясно какви критерии ще се използват за избор на председател, тъй като чрез събиране на мнозинство не важни и никой не може да мине изискванията на Конституцията. Продължаваме промяната също оттеглиха своята кандидатура. От ГЕРБ предложиха третата политическа сила да предложи най-опитния, най-възрастния, някакъв подход, какъвто и да е той, за да започне работа НС.

Призовават да се търсят решения за хляба, а не да се показват зрелища.

„От нашата ПГ не е нужно да ходят в която и да е зала. В пленарна зала всеки може да изкаже и отстои публичната си позиция.“, казаха от ГЕРБ по отношение на поканата за публично

Не изпускай тези оферти:

Десислава Атанасова като шеф на групата и нейните заместници са оторизирани да вземат решенията.

„Не считаме, че трябва да се води разговор някъде извън пленарната зала, където стоят гербът и знамето, и където звучи химнът и където всички положихме клетва“, посочи Атанасова.

„Изборите свършиха, хайде да не се държим все едно сме в кампания. Хората ни пратиха тук не кой е най-иновативен, нека свършим работа.

Най-лошият вариант е ние да преливаме от една кампания в друга. Хайде да се опитаме да свършим работа“, призова от своя страна Дончев.

В момента има председателски съвет, на който се обсъждат наболелите теми за Народното събрание.

Днес, точно в 10:00 ч. депутатите се върнаха в пленарната зала за второто заседание след откриването на 48-ото Народно събрание. Вчера то започна с фалстарт, тъй като след четири опита така и не се стигна до консенсус между партиите, гласуване и избор на председател на парламента.

При първата процедура за избор номинациите бяха четири – Росен Желязков (ГЕРБ-СДС), Никола Минчев (ПП), Кристиан Вигенин (БСП) и Петър Петров („Възраждане“).

Вежди Рашидов се надява днес депутатите наистина да бъдат по-мъдри

ГЕРБ-СДС отново издигнаха кандидатурата на Росен Желязков.

При условията на разговори между парламентарните групи, каквито имахме тази сутрин на председателския съвет, това вероятно ще бъде последен опит, за да се търси в пряк двубой председател ан 48-ото НС. Ако и това не помогне, тоново ще се наложи свикване на ПС и търсене на други решения, каза Десислава Атанасова.

Андрей Гюров от ПП потвърди, че партията му няма да номинира кандидат.

„Възраждане“, ДПС и БСП също отново номинираха кандидатите си – Петър Петров, Йордан Цонев и Кристиан Вигенин.

Гласуването се проведе по азбучен ред.

– За Йордан Цонев 99 депутати гласуваха „за“, 96 „против“ и 43 – „въздържали се“.

– За Кристиан Вигенин 30 депутати гласуваха „за“, 40 „против“ и 162 – „въздържали се“.

– За Петър Петров 27 депутати гласуваха „за“, 90 „против“ и 142 – „въздържали се“.

– За Росен Желязков 102 депутати гласуваха „за“, 97 „против“ и 39 – „въздържали се“.

И при балотажа депутатите не подкрепиха никого и председателстващият Вежди Рашидов обяви един час почивка.

При това положение политическите сили ще се съберат на нов председателски съвет след третата провалена процедура за избор на председател на 48-ото Народно събрание.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Молитвата, която привлича най-хубавите неща: Подходяща е за всеки и ще помогне за подобряване на живота ви
Next: За хората може и да съм суеверна, но откакто правя това, левчетата сами скачат в портмонето. И на вас няма да ви навреди да опитате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.