Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима
  • Новини

От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
godidqbuqlemed.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Сладкото от ябълки от години е класика във всеки български дом. Но днес ви предлагаме да приготвите една невероятна вкусотия – желе от ябълки , което на вкус напомня истински мед !

Кехлибареният му цвят и невероятния аромат ще накарат всеки да опита поне по лъжичка, а опиташ ли веднъж, влюбваш се за цял живот!

Орехите в рецептата може и да се пропуснат, а количеството лимонена киселина да се увеличи до 1/2 ч.л. Ябълковият мед е идеален за палачинки, палачинки, върху препечен хляб с масло, а може да се добави и към сутрешната порция мюсли.

Ябълков мед

Продукти:

Ябълки (предварително приготвени) – 1 кг
Захар – за всеки литър сок 750 гр.
Лимон – 1 бр.
Орехи – 50 гр. (не са задължителни)
Лимонена киселина – 1/3 ч.л.

Приготвяне:

Измийте ябълките, нарежете ги на осминки (премахнете гнилите и меки части), сложете ги в тенджера. Измийте лимона и без да го белите го нарежете на тънки филийки, след което го добавете към нарязаните ябълки. Залейте с чиста вода, така че за покрие плодовете (ако започнат да плуват, отсипете от водата). Сложете на котлона, оставете сместа да заври и варете, докато ябълките омекнат.

След това прецедете сока и изстискайте ябълките през няколко слоя тензух. Ако е необходимо, прецедете отново. За всеки литър сок сложете 750 г захар, поставете сместа отново на огъня и оставете да ври в продължение на 1 час на силен огън. Готовността ще определите по красивия кехлибарен цвят. Ако капнете капка от желето върху чинийка, след няколко секунди тя ще се втвърди и няма да се разлива – по това ще определите колко точно да варите желето.

2-3 минути преди края на варенето добавете лимонената киселина и обелените, едро нарязани ядки. Готовото желе насипете в стерилизирани буркани, покрийте се с капаци или хартия и охладете напълно. След това плътно затворете капаците.

Съхранявайте на хладно място.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Е сега вече ръкавиците паднаха: Слави Трифонов със смразяващо предупреждение към Кирил Петков
Next: Мрежата кипна заради постъпката на мистериозен софиянец

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.