Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима
  • Новини

От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
emdmasmdmsqdlaskba.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сладкото от ябълки от години е класика във всеки български дом. Но днес ви предлагаме да приготвите една невероятна вкусотия – желе от ябълки , което на вкус напомня истински мед! Кехлибареният му цвят и невероятния аромат ще накарат всеки да опита поне по лъжичка, а опиташ ли веднъж, влюбваш се за цял живот!

Орехите в рецептата може и да се пропуснат, а количеството лимонена киселина да се увеличи до 1/2 ч.л. Ябълковият мед е идеален за палачинки, палачинки, върху препечен хляб с масло, а може да се добави и към сутрешната порция мюсли.

 

Ябълков мед

Продукти:

  • Ябълки (предварително приготвени) – 1 кг
  • Захар – за всеки литър сок 750 гр.
  • Лимон – 1 бр.
  • Орехи – 50 гр. (не са задължителни)
  • Лимонена киселина – 1/3 ч.л.

Приготвяне:

Измийте ябълките, нарежете ги на осминки (премахнете гнилите и меки части), сложете ги в тенджера. Измийте лимона и без да го белите го нарежете на тънки филийки, след което го добавете към нарязаните ябълки. Залейте с чиста вода, така че за покрие плодовете (ако започнат да плуват, отсипете от водата). Сложете на котлона, оставете сместа да заври и варете, докато ябълките омекнат.

След това прецедете сока и изстискайте ябълките през няколко слоя тензух. Ако е необходимо, прецедете отново. За всеки литър сок сложете 750 г захар, поставете сместа отново на огъня и оставете да ври в продължение на 1 час на силен огън.

Готовността ще определите по красивия кехлибарен цвят. Ако капнете капка от желето върху чинийка, след няколко секунди тя ще се втвърди и няма да се разлива – по това ще определите колко точно да варите желето.

2-3 минути преди края на варенето добавете лимонената киселина и обелените, едро нарязани ядки. Готовото желе насипете в стерилизирани буркани, покрийте се с капаци или хартия и охладете напълно. След това плътно затворете капаците.

Съхранявайте на хладно място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черната Златка заслепи с бутиков дом като от интериорно списание – какъв вкус само
Next: Така изглеждаха ресторантите през соца: Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.