Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От днес до следващата година се забравя за сушенето на дрехи навън
  • Новини

От днес до следващата година се забравя за сушенето на дрехи навън

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
drerasgash.jpg

Прочетете всяка статия за това как да пестите енергия вкъщи и един от първите съвети ще е да сушите прането си на открито, за да спестите пари, да живеете по-зелено и дори да избелите бели дрехи. Само с една връв, няколко щипки и два стълба – и сте готови.

Всички сме виждали снимки на свежи чаршафи, развяти от пролетния бриз. Но сушенето на дрехи на открито не винаги изглежда така и не винаги е перфектно. Има и доста недостатъци. Ето 6 причини защо трябва да спрете да сушите прането си навън.

1. Свежест на открито? Не всеки има на разположение голям двор точно пред вратата си. Ако вие сте един от тези хора, определено сте запознати с миризмата на гориво и пушек в големите градове, която се наслоява по дрехите и след това е много трудно да се премахне.

Изсушените навън дрехи ще внесат тези миризми и шансът цялата ви къща да ухае така „приятно“ с дни е много голям. Да не говорим, че всички тези елементи и миризми са опасни алергени и могат да създадат много проблеми за тези с нарушена имунна система, астма и алергии.

Не изпускай тези оферти:

2. Насекоми и птици Няма да спестите енергия, ако трябва да изперете отново прането си след „посещение“ от птици и насекоми, нали? Птичите изпражнение и петна от насекоми изискват още едно добро изпиране.

А и всички знаят, че премахването на някои петна от птици е почти невъзможно. Едва ли има човек, който да не се е сблъсквал и с миризливките, които обожават прането и обичат да се пъхат на най-трудно достъпните места, като джобове на дънки, например. След това тези досадни насекоми влизат в къщи и е много трудно да се отървете от тях.

3. Прогноза за времето Слънчевото, сухо време е идеално за сушене на дрехи навън, освен ако не е толкова сухо, че прахът да оцвети дрехите ви. Още по-лош е дъждът, който може да събори листа, които също досадно да боядисат дрехите.

4. Ядосани съседи Много квартали в някои градове и общини имат правила и разпоредби относно въжетата за дрехи на открито и в много случаи се стига дори до глоби за сушене. Ако все пак искате да имате място за сушене на някои предмети на слънце и чист въздух, помислете за закрит сушилник, който може лесно да се постави навън, но и да се вкара веднага щом дрехите изсъхнат. 5. Слънце Чували сте, че черни на цвят дрехи не бива да се сушат на пряка слънчева светлина, нали?

Истина е! Това помага за по-бързото избеляване, което означава, че трябва винаги да мислите за място, което да е достатъчно сенчесто, за да прострете по-тъмните си дрехи. Не можем обаче да не отбележим, че ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина са чудесни за избелване на бяло спално бельо и дрехи, така че да изглеждат възможно най-бели.

6. Най-доброто нашето здраве Едно от най-хубавите неща на сушенето на дрехи навън, е че няма да свие дрехите, както ще направи прекалено високата температура в сушилнята. Това обаче е един от малкото плюсове. Антон Ястребцев, директор на лабораторията „Екология на жизненото пространство“, разказа пред радио „Спутник“ каква опасност носи сушенето на дрехи навън.

„Сушенето на дрехи на балкона след пране в градска среда не е добра идея. Най-често нашите апартаменти имат изглед към натоварен път или се намират в близост до такъв. Влажното пране извън прозореца ще работи по-скоро като филтър.

Фините химични и прахови частици ще полепнат по него. Става дума не само за прах, а и за тежки метали, сажди, прах от абразията на спирачните накладки и гуми. Това са все канцерогенни материали“, каза екологът.

Продължителният контакт с канцерогени върху спалното бельо нарушава функцията на белите дробове и увеличава вероятността от възпаления.

„В сън прекарваме около осем часа на ден. През цялото това време лежим на възглавница, на спално бельо и вдишваме тези частици.

В същото време някои тежки метали навлизат в тялото ни. Разбира се, всичко зависи от това колко е здраво и имунизирано човешкото тяло и как ще се справи с тях. По един или друг начин ще има отрицателно въздействие. Човек няма да се разболее веднага, но това най-малкото ще бъде натоварване на тялото. Това е отрицателен фактор“, обясни Антон Ястребцев.

„Трябва да бъдете по-внимателни и да сушите дрехите си на балкона само в екологично чист район. Можете да го направите и когато имате голям зелен двор. Ако прозорците са с лице към магистралата, не бих го препоръчал“, каза специалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Природно чудо! Чесънът, накиснат в червено вино, лекува повече от 100 болести
Next: Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.