Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От какво се стопи Дони? Нети Добрева си каза всичко
  • Новини

От какво се стопи Дони? Нети Добрева си каза всичко

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
donniasinaisdkaskysay.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В предаването си по bTV Александра Сърчаджиева срещна зрителите си с актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети и се опита да изкопчи от нея искрени отговори на доста остри въпроси.

Един от тях беше за формата на нейния съпруг Дони.

 

В последните години певецът и автор на песни е много по-слаб от времето, в които беше на върха на славата си, което тревожи много от почитателите му.

 

“Заради теб ли отслабна Дони? Много хора казват, че ти си го изтормозила”, това попита доста безпардонно Алекс.

Нети обаче не се засегна, защото знаеше, че колежката ѝ само цитира коментарите на злите езици, но не споделям злобата им.

Тя се пошегува с това, че сигурно много хора я сматат за лош човек, след което сподели истинската причина Дони буквално да се стопи физически.

 

Нети разказа, че вече 10 години Дони яде предимно риба и това е причината да отслабне така драстично. “Сега вече яде и вегетариански храни”, добави изпълнителката на “Луната спи”, за да успокои притеснените за здравето на мъжа ѝ фенове.

 

Нети, която разказа напоително на Сърчаджиева какво прави самата тя, за да поддържа перфектната си фигура, сподели и още една интересна подробност за храненето на семейството ѝ.

 

Като отдадена майка, която отделя и доста време за йога, актрисата е решила отрано да се създаде отношение към здравословното хранене на 12-годишната си дъщеря Лили.

Нети отсега определя менюто на детето си според известната диета “Зоната”.

 

 

Алекс Сърчаджиева учудено попита дали не е рано на тази възраст да се въвеждат ограничения в храненето на едно дете.

Нети обаче каза, че просто е загрижена и според нея е важно да предпази дъщеря си и да я възпита да се храни правилно.

 

“Обградени сме от толкова много храни, които са боклуци!”, възмути се актрисата, която скоро ще се окичи и с титлата “доктор”.

Тя обаче не свързана с медицината, а с нейното поприще на сцената. Нети подготвя докторантура в сферата на мюзикъла и оперетата, която ще добави и академичен акцент към кариерата ѝ на изпълнител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако сте ходили в чужбина и имате евро монетки, проверете за тази, защото е доста скъпа
Next: Жена осинови близнаци, които намери на улицата, 12 години по-късно те я направиха богата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.