Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От НИМХ с отчайваща прогноза: Задава се нещо страшно днес
  • Новини

От НИМХ с отчайваща прогноза: Задава се нещо страшно днес

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
nimvmvandavod.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След летните температури, на които се радвахме през изминалите няколко дни, днес времето ни изигра лоша шега. От Националният институт по метеорология и хидрология ( НИМХ ) предупреждават за жълт и оранжев код за интензивни валежи и за силен вятър в страната днес.

Това се посочва в картата с опасните метеорологични явления , публикувана в сайта на НИМХ.

С оранжев предупредителен код за утре са три области в страната: Пловдив, Смолян и Кърджали. Например в област Кърджали се очаква да има локални интензивни валежи и гръмотевични бури.

Очакваните количества на валежите ще са между 10-30 литра на квадратен метър, локално до 50 литра на квадратен метър. Вятърът от североизток ще се усили, ще е с пориви до 25 метра в секунда.

В останалите 25 области на страната от НИМХ за утре обявяват жълт предупредителен код – за интензивни валежи в някои от тях, както и за силен вятър, отбелязва БТА.

През следващото денонощие през страната ще премине добре изразен студен атмосферен фронт.

През нощта с умерен северозападен, през деня с временно силен предимно североизточен вятър ще нахлува студен въздух. През нощта отначало в северозападната част от страната, а до сутринта и в Североизточна България ще се развият гръмотевични бури. През деня на много места ще има валежи и гръмотевична дейност, с условия за локални значителни извалявания и градушки.

След обяд от север явленията ще затихват и облачността ще се разкъсва и намалява. До полунощ валежите почти навсякъде ще спрат, а вятърът ще отслабне, най-късно в крайните южни райони.

Дневните температури значително ще се понижат и максималните ще са от 15-16° на места в Североизточна България, до 24-25° в Горнотракийската низина, но и там в следобедните часове рязко ще застудее. В София максималната ще е около 19°.

Над планините времето ще е предимно облачно и дъждовно, на много места с гръмотевични бури. Ще духа умерен и силен север-североизточен вятър и с него температурите чувствително ще се понижат. Към 15 часа на височина 1200 метра ще е около 13°, на 2000 метра около 6°, а до края на денонощието ще се понижат с още 6-7°.

Над Черноморието ще е предимно облачно, ветровито с валежи от дъжд. След обяд валежите от север ще спират Ще духа умерен до силен вятър от север-североизток и с него ще застудява. Температурите ще се понижават и към 15 часа ще са между 13° и 16°. Температурата на морската вода е 15-16°. Вълнението на морето ще е 3-4 бала.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 2 мин. и залязва в 20 ч. и 44 мин. Продължителността на деня е 14 ч. и 41 мин. Луната в София залязва 7 ч. и 34 мин. и изгрява в 23 ч. и 58 мин. Фаза на луната: два дена след пълнолуние.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Случи се на кино-фестивала в Кан: Зеленски прочете смъртната присъда на Путин!
Next: Ентусиазмът посърна: Превозвачите току-що поляха Кирил Петков с ледения душ след преговорите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.