Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От Пирогов: Ето какво е състоянието на шофьора, помел 19-годишното момиче на спирка в Стрелбище
  • Новини

От Пирогов: Ето какво е състоянието на шофьора, помел 19-годишното момиче на спирка в Стрелбище

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
puroaogaosvoasv.jpg

След тежкия инцидент в столичния квартал „Стрелбище“ тази сутрин, когато тежкотоварен автомобил помете спирка на градския транспорт и уби на място 19-годишно момиче, от институт „Пирогов“ дадоха брифинг за състоянието на шофьора, който бе приет в лечебното заведение след катастрофата.

„След катастрофата мъжът е дезиориентиран, най-вероятно в резултат на комоцио, което е получил“, коментира д-р Валентин Димитров, директор на болница „Пирогов“.

Отрицателни са тестовете му за алкохол и наркотици. По-късно се очакват резултатите от кръвните тестове.

Има лека травма на главата.

Не изпускай тези оферти:

Остава за лечение в неврохирургията на „Пирогов“, без опасност за живота.

Още:

Поредна седмица с тежки катастрофи, както и със засечени пияни и дрогирани шофьори. Сред като в рамките на по-малко от седмица трима униформени бяха хванати след употреба на алкохол или наркотици, в сряда започна акция – полицаи започнаха да проверяват полицаи.

От 7 юли насам са установени над 5 хиляди случая за употреба на алкохол или наркотични вещества при шофиране. Това заяви за bTV гл. инспектор Лъчезар Близнаков от „Пътната полиция“.

Той уточни, че хилядите нарушители са хванати при проверката на 1 млн. превозни средства в този период.

Близнаков коментира и катастрофата, при която камион смъртоносно удари 19-годишно момиче на столична спирка.

„Лично за мен обстоятелствата са по-различни от останалите произшествия – участъкът е прав, има видимост и маркировка. Странно е било поведението на водача. Липсват данни да се е опитал да спре“, отбеляза Близнаков.

Предстоят традиционни кампании на „Пътна полиция“ като акция „Зима“. Ще се следи изправността на превозните средства, гумите, светлинните уредби, уточни гл. инспектор Близнаков.

Журналистката Лияна Панделиева даде в профила си във Фейсбук няколко ценни съвета на всички пешеходци.

Повод за публикацията й стана зверската катастрофа на столичния булевард „Гоце Делчев“, при която 19-годишно момиче бе прегазено от камион.

Публикуваме пълния текст на коментара й без редакторска намеса:

19-годишна жена е загинала на автобусна спирка в столицата, премазана от камион – въпреки колчетата.

Някой може ли да преброи колко са жертвите по тротоари и спирки за последните години? Младежи, тръгнали за църква на Великден, майки с бебешки колички, възрастни хора, други, застанали под навеса, защото е логично там да чакат.

Прокуратурата и очевидка с последни данни как камионът е убил 19-г. момиче на спирка в София ВИДЕО

Конкретни съвети за оцеляване в пешеходни зони в България.

– Никога не заставайте под навес на спирка, дори да вали – бъдете встрани от нея, като я оставите като буфер между вас и трафика. По възможност заставайте зад най-солидния електрически стълб, някъде зад спирката.

– На светофар не стойте на пешеходната пътека – прикрийте се на около метър зад най-едрия електрически стълб и следете трафика.

– Когато стане зелено и трябва да пресечете, огледайте се хубаво дали от някъде не лети кола.

– Ако се налага да вървите по тротоар, опитайте да сте срещу движението и отдалеч следете какво се случва на пътя. Не бъдете близо до стена, а по средата, за да можете да отскочите – ако притежавате достатъчно гъвкавост за това.

Бог да прости поредната невинна жертва. И няма никакво значение дали водачът на камиона е пряко виновен или е технически проблем. Това не връща ничий живот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Горанов със скандални разкрития за побоища в Министерски съвет, които е предизвиквал Петков
Next: Намериха му цаката как да пестим от климатиците през зимата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.