Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София
  • Новини

От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
meeldalsvlasv.png

Зверска катастрофа е станала на столичния булевард „Цариградско шосе“, съобщава БЛИЦ.

Автобус от градския транспорт на София е катастрофирал. Мелето става само ден, след като друг автобус претърпя инцидент на натоварения столичен булевард.

„Освен автобуса в катастрофата има и две коли“, уточнява очевидец за инцидента, станал преди минути.

Какви са причините за мелето все още не се знае.

Не изпускай тези оферти:

По думите му добрата новина е, че при катастрофата няма пострадали хора. На място има униформени, които регулират движението и тепърва ще уточняват по чия вина е станало верижното меле.

Още криминални:

Онкоболен пазарджиклия отнесе глоба от 30 лв. за повредена лична карта, а тя била в изряден вид. Недоволен от случилото се, той обжалвал санкцията пред съда и магистратите я отменили.

Случката се разиграла на 4 юли тази година. Сутринта мъжът пристигнал от Пазарджик в Пловдив, за да посети лекар. Бил до ВМИ, след което се отправил към Централна гара, за да се прибере. Достигайки до кръговото кръстовище, той седнал на една от намиращите се там пейки.

Около 13 часа униформени пристигнали на мястото с бус и започнали да осъществяват контрол на произволни граждани. Един от проверените бил именно онкоболният. Последният подал личната си карта и след малко му била върната, без каквито и да е забележки.

В последствие разбрал, че е санкциониран за това, че личната му карта е с нарушена цялост. Посетил сектор „Български документи за самоличност“, за да попита какво не е наред с личната му карта, но от там му казали, че същата е в изряден вид.

Така обжалвал. След констатация от страна на съда, че личната карта е в изряден външен вид, без каквито и да е нарушения в нейната цялост, същата му била върната, а санкцията от 30 лв. отменена.

Още криминални:

250 кг контрабанден тютюн за наргиле задържаха митническите служители на МП Капитан Андреево при проверка на влизащ в страната товарен автомобил.

На 28.09.2022 г. на пункта пристига влекач с прикачено полуремарке с унгарска регистрация. Шофьорът – сръбски гражданин, представя пред митническите служители редовни документи за превозваната стока – метални капачки от Турция за Унгария.

Превозното средство е селектирано за щателна митническа проверка, включително с рентген. При последвалия физически контрол в товарното помещение сред декларираната стока са открити 33 кашона, съдържащи различни опаковки с тютюн за наргиле.

Общото количество на недекларираната акцизна стока е 250 кг на стойност 90 000 лева.

По случая е образувано досъдебно производство от разследващ митнически инспектор под надзора на Окръжна прокуратура –Хасково. На шофьора Н.П., на 32г., е повдигнато обвинение по чл. 242, ал.1, б.Д от НК, за пренасяне през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците за търговски или производствени цели в големи размери.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нe oтxвъpляйтe това и cлeд 2 чaca щe имaтe пoвeчe пapи
Next: Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.