Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От правителството не говорят това! Сакскобургготски изправи България с тези думи за черната ситуация в Украйна
  • Новини

От правителството не говорят това! Сакскобургготски изправи България с тези думи за черната ситуация в Украйна

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
sismeeoononn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Може ли да се пресметне колко и чий живот ще се спаси чрез изпращане на оръжия за Украйна или пък от доставката само на защитни средства? От една страна войната може да се съкрати и да се стигне до примирие, заради това, че двете воюващи страни са по-изравнени в оръжията си.

Невъзможно е да се изчисли. За нас, специално, е много по-сложно, отколкото за някои други страни, които нямат нашата история. Всеки ход трябва много внимателно да се премисли. Така бившият премиер Симеон Сакскобургготски отговори на въпрос трябва ли България да изпрати оръжие на Киев в интервю за Епицентър.бг.

Сакскобургготски допълва, че има и други държави, в ЕС и извън, които не са взели категорично страна в конфликта.

“Лично аз съм алергичен към диктати, идващи от която и да е велика сила. Диктатите са нещо, което не приемам, колкото и да съм диалогичен. Добре е да се прецени много внимателно кои са нашите интереси в дългосрочна перспектива”, казва още бившият премиер.

Според него, през последните 20 години Западът е изпуснал да приобщи Русия, а усещането е било, че ние сме по-силни и по-мощни. По думите на Симеон Сакскобургготски, западните страни не различават Русия от президента Путин, а президентът Путин и неговият екип са едно, а Русия и руският народ – друго.

“В сравнение с Карибската криза днес моментът изглежда безперспективен. Играят всякакви интереси, не бива да се гледа само от една страна, но за Европа това е голямо предизвикателство – бих казал опасност. Заинтересовани страни търсят това, да няма една обединена и силна Европа. Затова трябва да се реагира убедително. Европа на всяка цена да запази ролята и думата си на световната сцена”, категоричен бе Симеон Сакскобургготски.

Той обаче допълни, че Западът, греши като се нахвърля така срещу всичко руско – това може само да предизвика контрареакция.

“Мисля, че е късогледо – ден за ден, вместо да черпим поука от историята и миналото…”, допълва бившият премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пряко от Ботевградско шосе до гара Подуене, мощен трясък. Загиналата е млада жена
Next: Точно в ключовия момент Румен Радев подсече премиера Петков през краката с този безмилостен въпрос

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.