Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • От срязания крак до световния връх: Кой спаси Карлос Насар?
  • Без категория

От срязания крак до световния връх: Кой спаси Карлос Насар?

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_20

3 май 2023 г. Ранните часове на деня. Болница „Света Анна“. Голяма част от лекарите на смяна, които виждат срязания ахилес на щангиста Карлос Насар, не са оптимисти, че той ще може да се завърне в спорта. Един специалист обаче е на друго мнение. Д-р Евгени Нешев.

34-те години опит подсказват на началника на Първо отделение в университетската многопрофилна болница, че тази история ще има щастлив край. Повод за оптимизъм му дава увереността в очите на световния рекордьор.

„Лечението на един пациент е като птица с две крила. Едното крило е оперативното перо, а другото – ментално. За да може една птица да полети, трябва да има и достатъчно желание за бързо възстановяване“, обяснява д-р Нешев.

„Рано сутринта влязохме по спешност, защото пациентът беше с открита рана. Работихме около час и половина. Увредата беше много неприятна – особено за спортист. На Карлос всичко му беше обяснено и той казваше, че ще направи всичко възможно да участва на олимпиадата в Париж догодина“, спомня си лекарят, върнал щангиста към спорта.

10 декември 2023 г. Голямото завръщане на Карлос Насар на подиума. Българският тежкоатлет поставя под въпрос законите на физиката, след като чупи своя 30-и световен рекорд. Всичко това – само 7 месеца след като се озова в болничната стая със срязан ахилес.

Карлос посвещава своя паметен успех на своя починал треньор – Илиан Илиев, който го откри за този спорт. Една част в пъзела на триумфа е запазена и за д-р Евгени Нешев:

„Изненадан. На първо място бях изненадан! Всеки хирург има момент на удовлетворение от своята работа. Това е един от тези моменти. Аз съм правил операции на Боян Петров, Стефка Костадинова, Кубрат Пулев и още редица български спортисти, като съпреживявам всичко, което впоследствие им се случва“, споделя лекарят.

За бързото възстановяване на Насар допринася и мускул плантарис, който понастоящем имат под 15 процента от хората. При неуспешна интервенция може да послужи като пластика, а в случая на Карлос – да помогне за бързото и ранно възстановяване от тежката контузия.

„Да внимава занапред!“. С тези думи се обръща д-р Нешев към Насар, с когото има специална връзка след успешната операция.

Турбулентната 2023 г. за световния ни рекордьор има едно заглавие: Завръщане. В името на покойния си треньор, успехите в спорта и д-р Нешев, който беше неговото крило на спасението.

Continue Reading

Previous: Андрей Арнаудов подписа с милиардера Кирил Домусчиев
Next: Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.