Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От Столична община бият аларма: Закриваме ключови автобусни спирки
  • Новини

От Столична община бият аларма: Закриваме ключови автобусни спирки

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
stolbosoos.jpg

За промяна на движенето и закриване на автобусни спирки в жилищен комплекс „Люлин” в София съобщава Столична община.

От 16.50 часа до 17.30 часа на 9.05.2022 г. се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки по бул. „Захари Стоянов” в участъка между бул. „Добринова скала” и бул. „Панчо Владигеров”.

От 16.50 часа до 17.30 часа на 9.05.2022 г. частично се променят маршрутите на автобусни линии №№ 42 и 111, както и на тролейбусна линия № 7:

– Автобусна линия № 42 (в посока гр. Банкя): от ж.к. „Люлин-8“ (ул. „Търново“) по маршрута до кръстовище бул. „Царица Йоанна” – бул. „Панчо Владигеров“, направо по бул. „Царица Йоанна”, по бул. „Добринова скала” до кръстовище бул. „Добринова скала” – бул. „Захари Стоянов“, по бул. „Добринова скала” и по маршрута. В обратна посока маршрутът не се променя.

– Автобусна линия № 111 (в посока ж.к. „Младост”): от ж.к. „Люлин-1,2“ по маршрута до кръстовище бул. „Панчо Владигеров“ – бул. „Царица Йоанна”, по бул. „Царица Йоанна” до кръговото кръстовище с Околовръстен път, по Околовръстен път и по маршрута, двупосочно.

– Тролейбусна линия № 7 (в посока ж.к. „Люлин-3“): по маршрута до кръстовище ул. „Луи Пастьор“ – ул. „Търново“, по ул. „Търново“ по маршрута на ТБ линия № 6 до ж.к. „Люлин-3“, двупосочно.

Закриват се следните спирки:

– с код 1716 „Община Люлин“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 1719 „Община Люлин“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 1798 „Ул. 308“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 1799 „Ул. 308“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 0653 „Ж.к. Люлин-3“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 0652 „Ж.к. Люлин-3“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;

– с код 1788 „Търговски ц-р Люлин“ за автобусни линии №№ 42 и 111;

– с код 1789 „Търговски ц-р Люлин“ за автобусна линия № 111; спирката ще се обслужва от автобусна линия № 42.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромен ужас с 6 ранени и българска следа на унгарско-хърватската граница
Next: Тежък удар! Сбогуваме се с емблематичната водеща Гала и предаването й?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.