Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От утре вече няма да виждаме на екран дългогодишен водещ на БНТ
  • Новини

От утре вече няма да виждаме на екран дългогодишен водещ на БНТ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
brntntspas.jpg

От утре, 17 февруари, БНТ се разделя с дългогодишния журналист и водещ на централна емисия новини „По света и у нас“ – Спас Кьосев.

„На 38 години съм. Половината ми живот мина в Българската национална телевизия! Обичам работата си, обичам БНТ. Но животът е движение. След 18 години в телевизионната журналистика имам нужда от нова кауза, предизвикателства и хоризонти. Избрах да се посветя на това в България да има по-обективна и по-справедлива среда за успех и предприемачество. Ставам част от екипа на Българската стартъп асоциация“, споделя Спас Кьосев.

От 18 години Спас Кьосев е посветен на телевизионната журналистика, 17, от които – в Българската национална телевизия.

Зрителите на БНТ го познават като водещ на централна емисия новини „По света и у нас“, но и като автор и водещ на предаването „БНТ такси“, съобщава Националната телевизия. Той се присъединява към екипа на нюзрума с най-високо обществено доверие през 2005 г. и едва на 21 години става най-младият водещ на централна емисия новини.

Осем години работи и по предаването „БНТ Такси“, с което печели две отличия за журналистика – награда от Асоциацията на европейските регионални телевизии CIRCOM (2011 г.), връчена от жури на BBC и от Годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ (2013 г.). През 2012 г. минава през обучение в централата на CNN в Атланта, организирано от Българската национална телевизия. Спас Кьосев е автор и на редица документални филми и репортажи, включително и за предаването „Панорама“.

„Спас Кьосев е изключителен професионалист и колега. Екипът ни се разделя с него с тъга, но уважаваме решението му да продължи професионалния си път в друга посока. Пожелаваме му успех“, споделя Мариела Драголова, директор „Новини и актуални предавания“ в БНТ.

Екипът и ръководството на Българската национална телевизия пожелават здраве и успехи на новите хоризонти на колегата си Спас Кьосев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче отиде на първа среща с мъж, но избяга веднага, щом видя какво има в колата му
Next: Рекорд! 2 стотинки от 1981-а удариха 15 000 лева

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.