Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 януари голям подарък от мобилните оператори за всички абонати
  • Новини

От 1 януари голям подарък от мобилните оператори за всички абонати

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
dfosgokdkhdfgkhfghg.jpg

Падат тарифите на роуминга за Ч.Н. Г..

Тарифите на роуминга падат за Нова година. Потребителите получават съобщения
за намалените такси отсега от мобилните оператори, показа проверка на „Телеграф“.

 

Условията, валидни от 1 януари, първо се изпращат като есемес на потребителите, преди още да са качени на официалните сайтове на телекомите.

 

Основна промяна е намалението на тавана на цената за пренос на данни с 25 евроцента
за гигабайт. Пределната стойност за обаждания и есемеси също ще падне, но за следващата Нова
година.

 

Регламент

Новите тарифи са част от регламента относно роуминга в Европейския съюз,

който влезе в сила още през юли 2022 година.

 

С него се удължава до 2032 г. срокът на „Роуминг както у дома“ – схемата, благодарение на която пътуващите в Европейския съюз и Европейското икономическо
пространство могат да телефонират, да изпращат текстови съобщения и да ползват интернет в
чужбина без допълнителни такси.

 

Новият регламент за роуминга определя по-ниски цени на едро и съответно разходи
на операторите, използващи мрежи в чужбина, за да предоставят услуги на своите
пътуващи клиенти.

 

Тарифи

Новият регламент определя пределни цени на едро за мобилен интернет, като за
настоящата година стойността е 1,80 евро за гигабайт, а от догодина – 1,55 евро.

От 1 януари 2025 г. ще стане 1,30 евро, а година по-късно ще падне на 1,10 евро.

 

След 2027 година ще се стопи до 1 евро за гигабайт.

За обаждания таванът на тарифата ще остане 0,022 евро за минута до края на следващата
година.

След това ще падне до 0,019 евро за минута.

 

При текстовите съобщения до края на 2024 година тарифата остава, както до момента
– 0,004 евро за есемес, а от 2025 г. нататък ще бъде 0,003 евро. Въпреки че регламентът
е в сила от миналата година, потребителите не са запознати с него и остават изненадани
от съобщенията, които получават с подобрените условия.

 

Някои оператори на телекомите също не са наясно с промените. „Обадих се да попитам
за разликата в роуминга от тази година и следващата, но ми казаха, че нямат информация
и ще ми се обадят допълнително да ми обяснят.

Сутринта получих есемес от тях за
същото“, разказа Иван Станимиров от София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да консумирате червения лук, за да се отървете от холестерол, грип, настинка, запек и да укрепите сърцето
Next: 90-г. дядо Митко просълзи мрежата: Просто моля, който и когато ме види, да ме…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.