Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!
  • Новини

От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
adsvadssvdfgfdgfdgfd.png

От Нова година пластмасовите кутийки, в които хипермаркетите ни продават готова храна, поскъпват. Те ще се тарифират вече по 25 стотинки.

Лошата новина е, че всяка година цената на съдовете за еднократна употреба ще се вдига с по 5 стотинки, докато през 2027 година цената им достигне минимум 45 стотинки. Това е неизбежно, тъй като е продиктувано от от транспонирането на европейска директива в българското законодателство, която има за цел да намали употребата на някои вредни за околната среда пластмаси.

 

Това обясни Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“. Тя коментира, че клиентите нямат никакъв полезен ход да си спестят разхода, тъй като не им се предлагат никакви алтернативи. От хигиенни съображения, търговските обекти не разрешават потребителите да си носят от къщи кутии, в които да им се сложи желаната готова храна.

Руменова посочи, че след приемането на директива и имплементирането и в националните законодателства такива практики вече са наложени в редица страни по света, не само европейски.

„В България няма такава практика няма. Съгласно влязлата в сила от началото на тази година наредба, с която тази директива бе транспонирана в нашето законодателство, всички кутийки струват по 20 ст. Така стигаме до въпроса искаме ли реално да ограничим употребата на някои вредни пластмаси и не е ли нелоялна практика да се задължават потребителите да купуват тези кутии, въпреки че директивата предвижда търговците да осигурят достъпни за потребителите алтернативи“, каза тя в сутрешния блок на България Он Ер.

Руменова даде пример с Италия, където след указ на президента се стига до промени в национален закон, които позволяват на клиентите да използват собствените си контейнери.

За да се изпълни целта на директивата, а именно – ограничаване употребата на вредната за околната среда пластмаса, както и да бъдат защитени икономическите интереси на потребителите, като заимства от примера на Италия, Габриела Руменова е изпратила писмо до президента Румен Радев, до министъра на околната среда и водите Юлиан Попов, до икономическия министър Богдан Богданов и до омбудсмана проф. Диана Ковачева с молба, ако е необходимо да се предприемат действия, свързани с инициирането на законодателни промени, или да се проведе необходимият диалог със заинтересованите страни, но този казус да намери своето решение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Справка на Бонова Книжка – Вижте дали имате да взимате пари!
Next: Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.