Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • От 15 януари култов сериал по БТВ се завръща с нови серии
  • Без категория

От 15 януари култов сериал по БТВ се завръща с нови серии

Иван Димитров Пешев януари 11, 2025
Screenshot_9

Натали Сесеня – Берта от „НовитеСъседи“ със специално обръщение към българските почитатели на сериала!

Новият 15 сезон от 15 януари, всеки делник от 18:00 по bTV Comedy!

„Чух, че много се забавлявате с „Новите съседи“. Много съм щастлива от това“, каза Сесеня на български.

От 15 януари (сряда) българските зрители ще имат привилегията да гледат най-новия 15-и сезон на емблематичния сериал „Новите съседи“ преди телевизионната му премиера в Испания – единствено в ефира на bTV Comedy. Комедийният канал на bTV Media Group започва излъчването на най-новите епизоди от поредицата, чиито снимки приключиха в Мадрид преди броени месеци. Почитателите на сериала ще могат да се насладят на поредните премеждия, раздори, скандали, любовни афери и турбулентни отношения между любимите си герои всяка делнична вечер от 18:00 ч., както и през уикендите от 15:30 ч. Епизодите ще бъдат достъпни и онлайн на VOYO, където абонатите могат да гледат абсолютно всички сезони в удобно за тях време.

Новината за предстоящото излъчване на новия сезон на „Новите съседи“ в България бе обявена още в края на ноември лично от един от най-любимите актьори от сериала – Начо Герерос, който пристигна у нас, за да се срещне с българските си почитатели по повод 15-ата годишнина на bTV Comedy. „Единствено мога да издам, че най-сетне Коке ще започне да получава заплата“, сподели той на официалната пресконференция, специални гости на която бяха испанският посланик Мигел Алонсо Берио и директорът на Институт „Сервантес“ в София Хуан Карлос Видал.

15-ият сезон на „Новите съседи“ обещава да изненада зрителите със завръщането на трима емблематични персонажи – телевизионната „звезда“ и баща на Кокорчо – Серхио (Адрия Коядо), безкомпромисната адвокатка Ребека (Мария Аданес) и истинската „бомба“ без закъснител Лола (Макарена Гомес). Луис Мигел Сегуи, когото всички познаваме като Лео, също предстои да изгрее отново в сериала, но с коренно променена визия и в друга роля – тази на Алберто. Сезонът ще бъде белязан и от смъртта на един от култовите персонажи.

Борбата за властта в „Контубернио“ 49 ще продължи да бъде все така… безмилостно забавна! „Драматичен обрат на събитията“ ще настъпи в живота на вечния търговец на едро Антонио Ресио (Жорди Санчес), който губи „империята“ си, след като управлението на „Морски дарове Ресио“ преминава в ръцете на не кого да е, а на собствената му съпруга Берта (Натали Сесеня). Портиерът, градинар и какво ли още не Коке (Начо Герерос) предстои да получи първото си парично възнаграждение след 17 години вярна „съседска“ служба и да се превърне в истинска звезда като стендъп комедиант. „Милинките“ Майте (Ева Исанта) и Амадор (Пабло Чапеля) пък ще бъдат сюрпризирани с новината, че ще стават… баба и дядо.

Поради огромния успех на „Новите съседи“ в Испания, наскоро създателите на сериала – Алберто и Лаура Кабайеро – обявиха, че освен с 15-и ще зарадват зрителите и с поне още два сезона – 16-и и 17-и, снимките на които тепърва предстоят.

След като организира първата по рода си фен среща с герой от „Новите съседи“ у нас и придоби правата за излъчване на най-новите епизоди на поредицата преди телевизионната им премиера в Испания, bTV Comedy е подготвил и още една изненада за феновете на любимите „съседи“, като подробности за нея ще бъдат обявени в края на месеца.

Continue Reading

Previous: Отиде си емблематичен наш футболист и ръководител
Next: ПОДАРЪКЪТ ОТ МОЯ ТАЙНСТВЕН ДЯДО КОЛЕДА МИ ПОМОГНА ДА РАЗКРИЯ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА МАЙКА МИ.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.